Сакралната анатомия на кръста
Автор: Дзие Кун
Кръстът е съд, който решава множество задачи, но е и способен да създаде проблеми от различен характер. От степента на енергийната му активност зависи функционирането на матката и яйчниците, на простатната жлеза и на цялата пикочно-полова система.
Обикновено кръстът работи през целия ни живот, без почивка и без подхранване. Постоянно го товарим. В един момент той започва да се защитава от експлоатирането и към 30-те ни години се превръща в единна монолитна кост, въпреки че срастването на прешлените в него започва на около 15-годишна възраст. От този момент насетне гръбначният мозък престава да прониква по-надолу, работи до първи поясен прешлен, а кръстът започва да функционира в диафрагмата и всъщност представлява голям конусен прешлен.
Самото качество на служене на кръста започва да се влошава заради недостатъчната проводимост. Това оказва влияние не само на гръбнака, на опашната кост, на тазовата кост, но и на вътрешните органи. Въпреки че кръстът е съставен от костна тъкан, която може да произвежда костен мозък, тя престава да го прави поради споменатото вътрешно заприщване.
Интерес буди въпросът защо еволюцията е създала такъв блокаж в тялото ни? Отговорът се крие в схемата за въздействие на тази зона и вътрешното взаимодействие между костите на бедрата, таза и кръста. Основният проблем обаче е заложен в загубата на абдоминалния тип дишане при човека, тъй като именно той насища с енергия сакрума. И тъй като кръстът остава не твърде плътен, е важно да се сдобием с това напълване.
За целта ще ни се наложи да се занимаваме постоянно с профилактика, тъй като неговата структура не притежава достатъчно сила и е под влиянието на трето измерение. Освен това разпределението на усилията в кръста не е много равномерно – особено при вътрешната част на кръста. Тя е в занемарено състояние. В резултат кръстът припокрива връзката на горния скелет с долния.
Също така много зависи и от качествата на неговата вдлъбнатост – тя определя енергийните процеси в целия таз и дейността на гръбначно-мозъчните нерви в областта на кръста, които преминават през тазовите отвори на сакрума.
Най-важната сакрална функционална задача на кръста се състои в работата на извития кръстен канал, който пресича кръста и комуникира с кръстния отвор чрез междупрешленните отвори вътре в костта. Той свързва най-долната част на гръбначния стълб (опашната кост) с поясния прешлен.
Освен това – поради различния строеж на мъжкото и женското тяло – кръстът е с различна геометрия при двата пола и по различен начин разпределя усилието в долната част на тялото. Всяко отклонение или нарушение в кръста променя и принципа на вътрешно налягане в областта на пикочно-половата система.
Активирането на кръста съответства на принципа на светимост на звездата Нашир – гама звезда от съзвездието Макара (Козирог), която осигурява опора за функциите на третото измерение. Интересно е значението на този участък в небето в различните традиции, свързани с медитативните практики в седеж. При тях опашната кост прилича на астеризма, съставен от осем звезди, които съответстват на осемте отверстия в кръста. Излазът към опашната кост през върха на кръста (apex ossis sacri) съответства на Денеб Алгеди – делта звезда в съзвездието Макара.
Кръстът спада и към поясно-кръстната област. Тя съдържа от 3 до 5 слети прешлени и тяхното възстановяване на характеристиките зависи от сакрума.