Шри-янтра
Автор: Дзие Кун
Шри-янтра е върховнен израз на тантра на духа, според която духът е първопричината на всичко. И съгласно тантричното разбиране Шри-янтра е изначалната форма за неговото измерване.
Основният проблем на тантра е социалния аспект, защото тантра мери духа изобщо. Тантра се занимава не с въпроса за правдивостта, а с въпроса за преживяването. Нейната фундаменталност е в това, че духът едновременно се приема и изучава от различни гледни точки. Тантра не се интересува от съдържанието на доктрините, интересува я тяхната реализация, приложението на знанията във всекидневния живот, което може вече да се разглежда като тантра. Това е учение идващо отвътре, основаващо се на човешкия дух.
Тантра е път — от поведението до представянето. И даже и да успеем да наблюдаваме някой неин аспект, то в друг някой можем само да пребиваваме. Тантра е организация на духа, отглеждане и израстване на духа; тя стои по-високо от човешкото мислене и затова е толкова сложна за разбиране.
При все това е възможно тя да бъде и на по-ниско ниво от човешкото мислене, като организира не най-висшите човешки сили — това се наблюдава в случаите на изпадане в тантрични емоции, в случаите когато човек асоциира своето поведение с божественото. Но тъй като тантра е своего рода проекция на определен резонанс или екстатика, то и това виждане трябва да се вземе предвид, за да може да съпоставяме фактите, а не да се противопоставяме.
Тантра е преди всичко път за преобразуване на съществуващите пороци, тя отразява многообразния опит на страдащата душа. Тя е вътрешно узаконена регулация за общуване със собствения дух. Феноменът на тантра се състои в получаването на източник на сила и в развитието на този източник.
Най-масовият представител на тантра на духа е религиозният опит, който в тантра се разбира като тантрично светене. А и самата тантра се разглежда понякога като религия. Но нейната основа е взаимодействието на човека с духа му. Този подход започва да се развива във време, когато хората започват да готвят духа си за задгробния живот и особено когато физическото тяло престава да се разглежда като тнещо, което ще надживее духа. Развиване на духа е най-древното усилие, свързано с природата на човешкото тяло. С течение на времето символ на тази природа става култът към плодоротието, като за място на реализацията на този дух се приема зоната на бедрата за жените и на фалоса за мъжете.
Наличието на дух в тялото ни и неговото пораждане е всъщност основата на тантра. И въпросът за произхода на човека е въпрос за неговия дух. Духът както и тантра притежава своя йерархия.