Автор: Глеб Ду

Уика (Wicca) e дуалистичен символ, както по отношение на своята синхронизация, така и по отношение на делимостта. Той изразява принципа на подредения хаос, едно мистично тайнство на нашето пространство.

Нашето пространство се управлява от хаоса, който представлява вид енергия със специфично съзнание и скала, съобразно която се разделят процесите, насочени към разрушаване на човешката природа. За човешкото съзнание е важно да постави под свой контрол енергията, която представлява Уика, в противен случай всякакви външни сили лесно ни управляват и настройват съзнанието ни, така че да им се подчиняваме.

Тези сили се наричат още алкони. В християнската традиция те се съотнасят с дяволската сила, тъй като формират реалността по един подчиняващ начин според собствените си желания. По този подчиняващ начин те формират и у нас определен тип съзнание. Като пример за това може да се посочи липсата на мислене и дори неумението да съпоставяме и сравняваме. Те развиват в нас най-простия вид клетки и не ни позволяват да обновяваме сложните видове, като по този начин ни подтикват към най-елементарни реакции и емоции, с които се хранят.

На практика целият негативизъм, алчност и подобните явления, характерни за хората с отсъстващо съзнание, са резултат от подчиняването на енергията на алконите. Ако трябва да сравним тяхното съзнание с нещо, то може да се съпостави, например, със съзнанието на крокодила.

Символът Уика е насочен към блокиране на съзнанието на хаоса, респективно – на алконите. Зад всички тези идеи стои природата на вакхическите мистерии, чието отричане е причината за внедряване на алконите в нас: вместо да опознаваме причината, ние формираме емоционална реакция към следствието и при това ставаме участници в една истинска вакханалия на собствения си живот.

Най-опасното е да отричаме невежеството, като при това вървим по един невежествен път, при който ние не само прикриваме собственото си невежество, но и го култивираме! За невежеството са важни догматичните рамки, а не анализът и разсъждението. Вакханалията на нашето съзнание ни е довела до възбуда от самата мисъл за възбудата. При това всяка форма на негативизъм се превръща в садо-мазохистичен вид реакция към една мисъл, и дори се трансформира в зависимост от наличните мисли, които обаче в действителност не ни принадлежат нито по съдържание, нито от гледна точка на умението да боравим с тях.

В резултат от това ние живеем в очакване на необозрими събития, а това очакване заменя у нас умението да формираме съзнателно усилие в настоящето. Като не овладяваме умения, ние ги заменяме с определения на тези умения и така смисълът на нашето съществуване се свежда до преследване на усещания, които само генерират несъстоятелност.

Символът Уика е плетеница, основана на келтското изкуство за изграждане на пространството, което не оперира със схемата „по-добро – по-лошо“, а с възможността да съединяваме – възможност, без която не можем и да натрупваме. Обективността на този символ се състои в това, че единствената ерес, която е присъща на човека, е липсата на усилие при формиране на собственото съзнание, което превръща човека във временно облагодетелстван. Той не може да свърже в съзнанието си не само вчерашния ден с днешния, но и утрото – с вечерта.

Когато допускаме неопределеност и двусмисленост, за нас е важно да не се оставяме тя да ни води, ако все още сме в състояние да вървим по пътя на познанието на истината. Постигането на всяко тайнство е преодоляване на собственото невежество при което, на практика, в тайнство се превръщат всички ситуации, в които сме придобили опит в усилието да опознаваме.