Херметична медитация
Автор: Дзие Кун
Херметичната медитация е най-важният формат, с чиято помощ човек може да познае собствения си мозък. Тази медитация е фактическия приемник на египетската медитация. Сериозното ѝ отличие от нея е във формирания тип съзнание след тази медитативна работа.
Херметичната медитация би могла да се каже, че е и гръко-египетска, тъй като чрез нея се формират различни схеми на познание и е асоциативна система за предаване на знания. Тя е и особена форма за съсредоточаване, при която с усилие на съзнанието се ограничава непостоянството на Меркурий и чиято цел е съзнателното съединение на дух и материя, водещо до процес на одухотворяване.
Интегрирането на духа с материята е основата за формиране на херметичната алхимия, при която медитацията е механизма на зачатие на съзнанието, превеждане на непознаваемото ирационално в познаваемо. Херметичната медитация е наука за пакетиране на пространството на Храма на светлината вътре в самия човек. И строежът на първия храм е именно тази работа, която може да се нарече строителство на Храма на светлина. Възможно е херметичната медитация да е била първата ментална необходимост за усъвършенстване на Земята след като човечеството е загубило способността си да общува с Небето, а и изобщо е загубило способността си да събира висши енергии.
Да обедини всички неразрушаеми енергии — това е задачата на Храма, чието строителство се превръща в особен формат на еволюцията. И едно е тяхното обединение на Земята по законите на възможната ментална действителност и съвсем друго — интегрирането и строителството в различно поле (например в това на Меркурий), за което е необходимо наличието на съзнание на Хермес.
Познанието на херметичната медитация започва с олтара, мозъка на храма, който би могъл да управлява вътрешните и външни процеси за усъвършенстване на собствената природа и пространството като цяло. И именно идеята да се управляват външните процеси т.е. да се влияе на процесите отвън е породило изкуството на великото дело, чиято първа работа става и строителството на херметичните знания.
По такъв начин херметичната медитация се явява усилието на Хермес да създаде вътрешно светилище — мястото, от което може непосредствено да се въздейства върху вътрешния и външен свят.