Алхимията на Африка

Автор: Бен Челеро

Изучаването на африканската алхимия следва да започне от алхимията на самия континент Африка. Разликата между тези две на пръв поглед идентични понятия е в менталния контрол. Африканската алхимия е изключително сложно алхимично знание, за чието овладяване е нужно да се създаде оперативен контрол над висшите отдели на мозъка. Алхимията на Африка пък е процесът на естественото за африканеца активиране на отделите на мозъка, които съзряват на африканския континент и правят неговите обитатели носители на висши енергии. Наличните там условия позволяват всеки местен жител да бъде свръхчовек, стига той да не промени езика на общуване със собственото съзнание и да не го последното, общувайки с бледолики.

Колкото до белите, те вместо да мобилизират съзнанието си, за да разберат африканеца, понижават африканското съзнание до нивото на европееца, като разкъсват егрегорната му връзка с висшите светове. Разбира се, неумението да оперират, а само да изразяват своя тип съзнание не позволява и на африканците да се впишат в новите условия на живот. Това създава много преходни ситуации, в които чернокожите принудително започват да трансформират съзнанието на европейците – например чрез музиката.

Важно е да се акцентира върху значението на изкуството за опериране със собственото ни съзнание, което при африканците е по-скоро подобно на това на медиумите, отколкото просто линейно. А, от друга страна, линейно е съзнанието на целия „цивилизован свят“.

От изложеното следва, че трябва да бъдат налице определени условия на съществуване, които характеризират живота на африканския континент и които дават, поне на теория, на всеки роден там африканец особен формат на преживяване. Именно той се реализира в алхимията на Африка.

В рамките на това направление нигеро-конгоанската езиково-етническа група формира изкуството за управление на посоченото висше състояние на преживяване. Тази група създава знанията, които можем да обозначим вече като африканска алхимия и които са били синтезирани в системата Иле Ифе. Така взаимодействието с духа на ритъма прераснало в изкуство за трансформация на ритъма. Много процеси, които били отвъд обхвата не само на европейското, но и на африканското съзнание и които се смятали за магични (неразбираеми), станали основа за преживяване на висши състояния. Те се базират на тип мислене, който можем да определим като африкански (още като мислене на Орунмила, което е получило инструментите за съхраняване и управление на настройките на Ори).

Така естествената способност на човека да се намира в състояние на единение с дадена настройка чрез съзнанието си, започнала да изразява операционната система на оришите. Това е специфична система от знания, но и специфично разбиране, което позволило на алхимията на Африка да се трансформира в африканска алхимия. И, моля да ме извините, но за да я разберете, първо трябва да станете негри. Без да приемете негъра в себе си, пътят Ви към висшата форма на познание ще остане затворен. Важно е да се подчертае, че африканецът не живее тук, тук живее негрото, което работи върху поддържането на връзката си с духа. Въпреки че за мнозина думата „негро“ е обида, в действителност тя отваря пътя за опознаването на африканската алхимия. Тя е обида за белите, които са ограничени от тесногръдото си отношение към африканците.

Винаги е важно да се говори, само когато човек е преживял нещо лично. Ако просто реагира на даден стимул, няма как разбиранията му да не бъдат ограничени. Естествено, всичко се намира в рамките на конкретна матрица от образи и идеи, които възбуждат процеса на съществуване, всичко се определя от степента на възбуда и умението да се живее чрез тази стимулация. Но наличието на свръхсъзнателна активност в мозъка на африканеца му дава възможност да се намира в различна представа за реалността, която не го поглъща, а му дава възможност да се реализира. И фактът, че бледоликите са понижили съзнанието на много негри, не прави тяхното съществуване по-малко величествено, защото техният мозък нищо не измисля, а отразява реалността, в която е поместен.

Ако африканецът бъде поместен в една висша реалност, неговият статус ще може да се съпостави с божествения, а ако се намира, да кажем, в една европейска реалност, той започва да отразява нея и да лъже, убива и извършва насилие. Но това не е действителното лице на африканеца, а образът на пониженото пространство. Неговият мозък работи на принципа на слушането и играта. Всеки негър е играч или, ако щете – капоейрист –  неговата задача е да играе с пространството. Игровият принцип е ключов принцип в алхимията на Африка.

Алхимията на Африка не може да бъде разбрана, ако човек не я възприема геометрично. Именно геометрията обединява всички африкански култури в единно „африканско тяло“, което живее чрез ритъма. Именно той позволява да се съхраняват висшите знания, които до ден днешен са ментално недостъпни за останалото население на земята, тъй като за външното съзнание това е като открития космос.

Разбира се, не са много и африканците-носители на тези знания, които са овладели изкуството за контрол над тях – с други думи: алхимията, но най-важното е, че те са запазили за нас основополагащите характеристики на културата си:

• стремежът към вътрешна свобода;
• преживяването на пространството на Аше;
• взаимодействието с ритъма;
• изкуството за развиване на тялото.

При цялото многообразие от стилове и направления, всички африкански изкуства се опират на една невидима за нас ос, която пречи на белите да анализират обективно техния мироглед. При това африканските изкуства заявяват себе си като форма на развитие с всички необходими параметри – физически, енергийно и духовно.