Биенето на Амрита

Пахтанье амриты Канал INBI Даоистка алхимия

Автор: Дзие Кун

Биенето (сгъстяването, избиването) на Океана от мляко  е особен алхимичен процес, който има небесна и земна природа. Небесната му форма е изявена тогава, когато пространството на небето, макрокосмосът произвежда енергия, с която храни висшите същества, божествата. Но в небесното пространство има и клас същества (да ги наречем полубожества), които се нуждаят и от по-груба амрита,  произведена на Земята, необходима и за тези, които са се появили на Земята с цел да постигнат висши форми на съществуване.

За осъществяване на процеса на биене се изискват определени условия, които завоалирано се представят като борба между асурите, притежаващи жизнената сила на Земята и девите, обладаващи жизнената сила на Небето. В действителност зад това се крие цял технологичен процес, свързан с мястото, времето, знанията и естествено, с присъствието на определен клас хора, способни да представят висшите форми на земната енергия. Те не само че могат да произвеждат амрита, да създават лабораторията за нейното производство по подобие на огромните съоръжения на маите, египетските пирамиди и разбира се, Анкор-Ват, но умеят и да се хранят с нея.

В същото време много култури в своята същност, като се започне с тази на маите и се стигне до  келтската, са представители на законите на небето на земята. А по-близките по време до нас култури  – на  тибетците, инките и разбира се,  на кхмерите,  може да се смятат за алхимични. Самите кхмери са алхимици, които постоянно  участват  в процеса на ферментация, заквасване и биене на пространството.

И ако това е така, то всички техни войни трябва да се разглеждат по подобие на биенето. Така че, биенето на Океана от мляко — това е процес на получаване на амрита.  Амрита  е особена форма на безсмъртна напитка, свързана с природата на дишането, при която въздухът излиза от напитката, а самата напитка трябва да бъде изпита и вдишана правилно, което я отличава от гръцката амброзия (процеса на минерализация, абсорбция от цялото тяло) или от сомата (която е само течност, напитка).

В този смисъл, носовете на кхмерите  са забележителни. За тях дишането, това е вид екстатично състояние, което им дава свръхестествена сила.

За получаване на амрита се изисква да има резонанс между небето и земята,  да се задейства оста между тях  — мястото на свързване на съзвездието Дракон с Анкор- Ват. Или става дума за някаква ефирна есенция, с която се хранел шумеро-акадския бог Мардук и благодарение на която съживили Озирис, или  за храненето на Один.  Тази сила  е представена от концепцията за световното дърво (като например,  дървото Бодхи) и която се проявява много силно в храма Та-Пром, мястото, където растат гигантски бананови дървета.

Амрита е живителна субстанция, която има способността да съживи Озирис или да доведе Буда до просветление. Но за това е важно, разбира се, какво е състоянието на пространството и ако то не позволява получаването на  този екстракт се смята, че е  пазено от страшен змей (от типа на змея Апопо, който пази живителната есенция на небето).

На местата, където се извършва дейност по активирането на амрита, в древността се формирали градове. Така става с Тива, наричана Но-Амон, първоначално в чест на скрития бог на небето, а в същността си — на небесния екстракт Амрита. Пирамидите в Гиза, които също са свързани с дейността на съзвездието Дракон са контейнери за Амрита. Нещо подобно  става и в Анкор Ват.

В гръцката митология амрита, която  Херакъл получава по време на единадесетия си подвиг, е пазена от дракона Ладон, въпреки че амброзия вече съществува (като. дестилирана и отлежала амрита, получена на земята). Характерен пример е змеят Питон, който пази пещерата с дестилираната амрита, тоест амброзията, която го превръща в оракула Пития. Тоест оракулът е пространството, свързано с небето. И тези, които можели да общуват с пророчицата Пития, всъщност общували със съзвездията, с небето.

Един от доставчиците на този еликсир за гърците е легендарният Кадм, син на царя на финикийците. С този еликсир се хранят атлантите, с него са откърмени легендарните воини на античността, спартанците и кхмерите. В сказанията за Орфей, целта на единадесетата спирка на аргонавтите е да вземат еликсира, който се намирал  в Златното руно на дървото в Колхида. С нея се храни целият Олимп, мястото, където се получава нектарът на небето, амрита, и на чийто връх боговете си устройват пиршества.

Но ако на небето изработването на амрита се свързва предимно с понятието Дракон, като демонстрация на дестилираната спираловидна мъглявина, то на земята това се извършва от асурите и девите, представители на определена каста (като кхмерите). Въпреки че от алхимична гледна точка, този процес би трябвало да се случва вътре в тялото, а не извън него. Съединенията вътре в тялото също са биене, което е още едно наименования на алхимията, с чиято помощ човек получава особена сила и се превръща в сидхи.

Дванадесет условия за създаване на амрита

Биенето на Океана от мляко ( Самудра-мантхан)  има дванадесет нива. Всяко ниво може да се премине за една година и на дванадесетата готина да се изпие една глътка амрита. На това е посветен особен празник – Кумбха-мела. Но в биенето се отдава особено  значение на апсарите — съвършените жени, които могат да поддържат амрита, получена от девите и асурите. За целта е необходимо да съществува пространство, което се опира на бог Вишну, който има способността да удържа пространството в процеса на биене.

Дванадесетте условия за появяване на амрита е цял процес, който се нарича поява на Дханвантари, бога на лечителството и напитката на безсмъртието.

  • Процесът на биене трябва да става в района на планината Меру. Това е мястото, което позволява да се свържат пространствата на Небето и Земята; разбира се още като израстването на дървото Париджата и изисква условие за биенето — полубогините апсари.
  • Настройване върху биенето, което се символизира от появата на коня Учайхшравас.
  • Матричност. Наличие на тяло, което е способно да приема амрита. Това тяло е представено от богинята на богатството и късмета Лакшми в лицето на танцуващите апсари.
  • Умение за поглъщане на амрита, вдишването ѝ, „завинтването“ ѝ вътре в тялото, което се символизира от морската раковина Шанкха.
  • Умение за вкусване, усвояване, пребиваване в екстатично състояние, следване на законите на богинята на екстатичното вкусване Варуни.
  • Умение за покълване на амрита и пораждането с нейна помощ на сила и храненето на цветето на силата Париджата.
  • Формиране на цинобър, скъпоценните камъни с цвят на сапфир Каусубх-мани и Падмарага-мани.
  • Поддържане чрез амрита на постоянно наличие на Океана от мляко, на пространство на дишането, символ на което е свещената крава Сурабхи.
  • Удържане ритъма на дишането за постигане на истинска дълбочина като  проява на седмоглавия летящ кон Учайхшраваса.
  • Постигането на кристализация в гърдите се ознаменува с израстването на вълшебният камък Каустубхи.
  • Формиране на вълшебно тяло (по подобие на райското дърво Калпа-Врикше).
  • Запазване на постоянна опора в небето, символ на което е царя на слоновете Айравата.

Самият процес на биене на Океана от мляко храни и небето, защото се изменят честотите на апсарите и девите.

ИНБИ

Видео по темата

  • The Perfect One. Пахтанье Амриты

Shopping cart