Танцуващият дракон
Автор: Дзие Кун
Танцуващият дракон е специална система за развиване на тялото, съзнанието и енергията на жената. Този алгоритъм на двигателните практики има за цел да се построи геометрията на жената и архитектурата на тялото. Понятието „танцуващия дракон“ обхваща и процеса по включване на жената в алхимичната работа.
Особеностите на женското тяло определят задачите на развитието и дават възможност за постигането на възможностите му съгласно вътрешния и външен строеж на тялото (което всъщност отразява небесния план). Движението на Истинната дева изключва повърхностния подход и се основава на принципа на хармонизиране на енергията във всяко движение.
Важен аспект на движението на Истинната дева е опората в геометрията на матката и построяването на циркулацията на енергията. Затова Танцуващият дракон е не просто движение, но и оздравителен процес, дихателна гимнастика, подражаване на животните (тотемизация) и алхимично изкуство.
Танцуващият дракон е на практика направление за вътрешно развитие, свързано с изкуството на построяване на тялото в движение и на развиването на съсредоточеността. Тази алхимична работа се свежда до три основополагащи метафизични изкуства – тайдзи-цюан, багуа-джан и син-и. Практиката обхваща ред алхимични формули, свързани с развиването на пропорциите, синхронизирането и умствения аспект. Задачата е практикуващият да бъде изведен отвъд разделението на енергията на ян-ци и ин-ци.
Що се отнася до разликите в работата на мъжете и жените при двигателните практики, те са свързани с възрастта и анатомията. Жените, които са в репродуктивна възраст, както й тези, които трябва да развиват протичането на енергия, наблягат на имитирането на определени качества на животните (основно с тотемната хармонизация на змията).
Всички двигателни практики представляват път, насочен към средното, без което е невъзможно да се разбере средната енергия дзин. Танцуващият дракон е изкуството на преобразуване на енергията, при което движенията се разбират като вид алхимична работа, а не като движения за мъжете и жените; те, разбира се, имат своите енергийни и физически разлики, особено на началния етап.
Всяко движение трябва да бъде предшествано от съсредоточаване. Това означава, че движенията трябва да се строят преди всичко според този принцип, а след това идват гъвкавостта, свързаността и протяжността, които лежат в основата на практиката на стила на змията. Ако свържем това с развиването на съсредоточеността чрез практиката син-и, развиването на хармоничност и баланс чрез багуа-джан и развиването на Единното тяло и пропорционалността чрез тайдзи-цюан, ще получим целия необходим инструментариум за алхимична работа в движение или за изкуството на Танцуващия дракон.
Прието е да се смята, че всяко от тези направления съдържа всичко необходимо за практиката, но успехът тук зависи от това как и кой интерпретира метафизиката на вътрешната работа. Освен това всички тези направления имат различен подход при противопоставянето на разсейващото влияние на ци. Тук изкуството на Танцуващия дракон формира движенията, а не ги следва, което е свързано с практическото разбиране за изграждането на намерение.
Танцуващият дракон е формула, вградена в движението, тя изисква осмисляне и не може да бъде постигната без необходимата хармоничност на движението. Точно както без вътрешно единство не може да се създаде циркулация на енергията. Всъщност Танцуващият дракон е сила, която се ражда в Истинното тяло чрез движението и циркулацията на енергията.
Постигането на цялостно движение в тялото води до създаването на духовна сила, тъй като енергията може да влиза в сухожилията и костите и да обедини тялото в единен покой, а съзнанието – в единно намерение. Истинното движение се характеризира с принципа на съответствие и съчетава всички черти на яо, то реализира пространството гуа в единна троичност, необходима за удържането на съзнанието в намерение, както и на връзките с Небето и опората върху Земята.
Затова за Истинната дева Танцуващият дракон е средство за постигане на сила. Тази сила обаче напълва, което означава, че първо трябва да разберем ясно разликата между празно и пълно, за да можем да ги постигнем едновременно. Силата е едновременно постигане на празното и пълното. Едва след като постигнем това, ще можем не само да развиваме силата, но и самото движение. Това ще задълбочи сливането на празното и пълното, което е необходимо за създаването на усилието дзин.
В развиването на алхимичното движение Танцуващият дракон води до преодоляване на влиянието на външната форма, а това означава, че силата дзин вътре се увеличава, а силата ци се разтваря. Постига се усъвършенстване в движението и разбиране за вътрешната формула, която представлява Танцуващият дракон.
Днес обаче основната задача и трудност е не толкова да се изучат истинните движения, колкото да се избегне механичното им и формално изпълняване, в противен случай практикуващият не може да се посвети на вътрешна работа. Именно вътрешната работа за жените е основополагаща в практикуването. Тя не може да се променя, тъй като се основава не на техника, а на енергийните потоци.
Това играе важна роля при създаването на много движения, които са нещо средно между ритуал и магия, нещо като прогонване на злите духове, не само външните, а и тези вътре в тялото. Разбира се, съвременният човек трудно може да възприеме подобни идеи, но борбата със злите духове (към които, всъщност, принадлежи и вредната енергия) изисква определени координирани движения. Постигането на свръхвъзможности, например, способността за летене, е пример за използването на двигателна форма, при която тялото се ускорява до свръх-лекота.
В това отношение, естествено, е важно не толкова името на стила, колкото какви вътрешни принципи се усвояват в практиката. Практикуващата жена не просто изпълнява определен набор от движения, а по-скоро облича алхимична дреха. Задачата на движението е преди всичко да се култивира хармония, с чиято помощ да се постигне способността за усвояване на семето.
С течение на времето, ако двигателните практики се овладеят в съответствие с изискванията на алхимичното изкуство, практикуващият достига нивото на небесен обитател. Тоест когато постигнем състоянието на Алхимично тяло, ние надхвърляме природата ци и движенията започват да се възприемат като ходене по облаците.
Жената трябва да се научи да се подхранва чрез движенията, в противен случай ще започне да ги отрича. Това е принципът на съзвучност юн, който отразява прекрасното. Всъщност този принцип на съзвучност ни връща във времето на амазонките, чиято истинска цел била да защитават едно специално пространство на хармонията; това кара много жени, не само в древността, но и днес, да се посветят на постоянна практика.
Дори въстанията, довели до реални промени, често били провокирани от жени (например падането на династията Син след въстанието на Червените забрадки). Всички брожения произтичат от невъзможността за създаването на хармоничен строй, което жените разбират по-добре и по-задълбочено от мъжете. В древността броженията се разбирали като своеобразно насилие над пространството.
А правилно движещата се жена преобразува енергията и я дава на пространството. В Древна Гърция и Рим считали, че гимнастиката или фехтовката, извършвани от жени, са енергия за бога. А в Азия в повечето случаи жена била най-важният танцьор с меч, тъй като нейната проницателност й позволявала да насочва движенията срещу отрицателните потоци.
Постепенно двигателните практики започнали да укрепват силата на жените и всяка жена, която владеела техниката на Танцуващия дракон, се смятала за магьосница. Това започнало да тревожи много мъжете, които през IX век вече възприемали жените потребителски. Дори във висшите прослойки практиката на Лотосовите крака напомня по-скоро на опит да се блокира развитието на женските способности, прикрита под китайската концепция за еротика.
Възможно е тези жени да са били възприемани като по-привлекателни от мъжете, но именно от този период започва спадът в развитието на техниката на Танцуващия дракон за жени. Това води не само до появата на множество увредени жени, всъщност всички двигателни техники биват подчинени на мъжете. Въпреки всичко по-късно се появяват героини като Хун Сян, които владеят изкуството на Танцуващия дракон, благодарение на които легендите за тази традиция са запазени и до днес.







