Служенето

Служенето е форма на отношение на човека преди всичко към самия него. Това е действаща сила, насочена към снемане на превръзката от очите. Това е набор от конкретни условия, свързани с уважението на пространството, знанията и висшия разум. Служенето предписва наработването на определени действия, формира дисциплина, отговорност и чистота.

Служенето е познание на етиката и естетиката на това, с което то е свързано. Отчасти това е и познание за причините на добродетелното действие. Достигането на съвършенство е път, който води до съединяването на съзнанието и  душата. Именно до съединението, не обозначението.

Служенето е изкуство за познаване на съединението и съпоставянето. Това е изработване на съединение с хармонията, средство за достигане на вътрешно състояние, в което се срещат нашето отношение и личното ни участие.

Служенето е различно от обслужването или прислужването, тъй като в основата му лежи не персонификацията на рефлексията, а това, което е още далеч за достигане от ума ни (знанията, пространството, а и самият Ритуал). Служенето не оперира с понятията за корист или безкористност. Това е път на вярата или вътрешната правда. Това е пътят на оснежаване от превръзката на очите, освобождаване от тъмнината на невежеството.