Просодия

Автор: Глеб Ду

Просодия (prosodia) означава припев. Дадената категория е част от учението за звука на светлината и е елемент от настройката върху природата на Аполон и Артемида, върху природата на Орфическия храм. Просодията определя настройката (акцентите) и подготвя звученето и дължината на дишането. Тя определя важността на това да сме извън тоновата нотация, тя извиква речитатива без да го изразява, възприема го чрез хармоничните обороти (каденца) и определя тоналността на насочената настройка на съзнанието.

В древната теория на музиката се взимали предвид ролите на съзнанието и на дишането, тъй като музиката била разглеждана не просто като израз на звученето, а и като изначалният носител на съзнанието. Това позволявало да се гледа на понижаването на тоналността звученето като на фактор, отваряш дълбините на съзнанието. Този процес при това се разглеждал като форма на ритмична инерция, характеризираща се с повторяемост на ритмичните единици, задаващи хармонични колебания. В края на звученето се формира симетричен оборот, с което се акумулира енергия. Хармоничната основа в края на звученето формира съсредоточаване или уравновесявайки звука, или противопоставяйки му се чрез формирането на обратна вълна.

Овладяването на просодията позволява да се възприеме по друг начин организацията на звученето по хоризонтала, вертикала и в дълбочина, както и да се построява звука въз основа на системните  свойства, удържайки го в динамично равновесие и съответствие. Това не просто му придава смисъл, но – най-важното — задълбочава този смисъл.

О/ее/ЕЕ/о/до/ре/ее/О/ — което може да с преведе като „Искам да съзерцавам слънчевата светлина, лъчезарната длан“.

Мелодичните акценти и дължината на звученето формират допълнителни значения в съзнанието на звученето. Това дава възможност да се изменя организацията на просодията в зависимост от темата на настройката (например Аполон или Орфей) и да се фиксира звученето, тоналността. При това, от гледна точка на дишането, в този процес особено значение има метрическата дължина. Това позволява на интонацията да определя тази височина, в която временните свойства-супрасегменти стават част от едно съзнателно устройство.