Човешкият дух
Автор: Патроно
Човешкият дух е понятие, което се заражда в зората на изследването на човешката природа, паралелно с разбирането за това какво той прави спрямо душата си. Концепцията за човешкия дух води началото си от Древен Египет и по-точно – от времето на Новото царство, когато започва да се изменя начинът, по който се възприема животът. Това явление е отразено и в египетските текстове. През този период се поставя въпросът за това какво може да бъде култивирано и доизградено в природата на човека. Причина за поставянето на този проблем станали пространствените изменения, които повлияли на преселването на душата, която на свой ред била основният ориентир, около който древните изграждали живота си. Представите за пътешествието на душата и нейната способност да премине в друга битийна сфера започнали да претърпяват изменения по време на Новото царство (XVI – XI в. пр. н. е.).
Според древноегипетската космогония, изначалното битие на човека е неговата душа Ка. През този период не става дума за никакъв друг тип душа или дух на човека. Всеки човек принципно е приемал и разбирал кой от небесните номове (пространствени сфери) представлява и е знаел, че трябва да се завърне там. Знаел е също, че – съобразно този принцип – му е отреден съответен земен ном.
Понятието „смърт“ изначално не съществувало за древните, дори при загуба на физическото тяло. То се появило в момента, когато човешката душа започнала да губи сила или когато хората започнали да се раждат без сила. Това лишавало човешкото същество от възможността да се пресели, тоест човек започнал да става смъртен. И тъй като задачата за преход в отвъдния свят била най-важна за обитателите на Древното царство, идеята за душата започнала да се усложнява и се формирала нова концепция за душата и духа: два елемента, които преди това се възприемали като единна структура.
Логично е да си зададем въпроса: защо хората идват на земята, ако отговорът на въпроса за напускането на планетата е в самите физични процеси при въплъщаването на душата. Работата е там, че за появяване на планетата Земя се изисквало усилие, което повишавало честотните характеристики на душата и я превеждало в параметрите на следващия ном. Казано по друг начин, идването на душата тук било своеобразно експериментално действие, предназначено за нейното култивиране.
Да речем, дадена човешка душа съответства на седми ном. Моментът на вселяване в тялото е естествено напрежение за душата, което я води към трансформация и я извежда на следващото стъпало, в осмия ном. Така Земята е лаборатория, в която се повишава „номиналността“ на душата или поне така е било преди няколко хиляди години. Днес това е съхранено само донякъде. На даден етап от макрокосмическото развитие в процеса на преминаване на душата започнали да се появяват все повече проблеми, а и самият живот на Земята започнал по-скоро да я разрушава, отколкото да поддържа нейните характеристики. Така се появила концепцията за душата Ба: тя се превърнала в основа на концепцията за духа, което предполагало възможност за проява и усилване по време на живота.
Трябва да отбележим, че този процес бил съпътстван от изменения в менталния план на съществуване на човека, който от полупроводниково състояние преминал в това на проводник и започнал да зависи от усилието на съзнанието не толкова при приема на връзките, но и при тяхното предизвикване. Казано по-просто: духът станал източник за развитие на друг тип менталност.
Развитието на концепцията за духа или душата Ба станало по време на Новото царство. През този период се развиват външните аспекти на цивилизацията, появяват се науките. Първата наука била посветена именно на изследването на начините за изменение и трансформация на душата. Изграждали се условия не само за съхраняване, но и за подобряване на процеса на преселване на душата. Напомням, че това е основният ориентир, спрямо който античните култури са изграждали битието си и благодарение на този процес земните жители ставали творци, които получили статуса „човек“. До този момент човекът нямал подобен статус и разглеждал тялото си само като обвивка на своята душа. От времето на Новото царство се появява концепцията за трите пътя в човешкия живот:
- запазване и освобождаване на силна Ка, както е било в древни времена;
- усилване на Ка чрез трансформация на душата Ба;
- замяна на Ба с Ка, ако душата от самото начало е слаба или разрушена.
Едновременно с това се появява понятието за дуалност, което преди това отсъствало. Силата и безсилието добили равен статус в законите на битието. Тази система за развитие на душата съществува и до ден днешен. Процесът няма ясни граници и по-скоро следва два пътя, както било описано още в „Книгата за двата пътя“. Това, което се изменило било, че заради загубата на възможността за подготовка за въплъщаване на душата в тяло, възможностите на душата намалели още повече, въпреки усилването природата на духа.
Така или иначе била намерена силата, необходима за усилване и трансформация на душата Ка, която се разглеждала не само като характеристики на индивида, но отчитала и заобикалящата го среда. Съгласно вярванията на древните всички предмети, дрехите, храмовете, амулетите, храната и др. трябва също да се разглеждат от гледна точка на формирането на душата Ка (това ляга в основата на външната алхимия, развитието ѝ и, в крайна сметка, на науките). Така пространството на човешкия дух залегнало в основата на съвременните знания. С времето процесът на формиране на човека със силен дух станал част от концепцията за формиране на душата. Усилило се значението на постнаталните условия, които били призвани да подпомогнат духа в следните процеси:
- да стане по-силен от заложената душа;
- да съществува паралелно с нея;
- да достигне сливане на духа с душата.
Днешният човек трудно разбира разликата между духа и душата и особено трудно приема не толкова своя дух, колкото наличието на душа. Това е свързано с факта, че степента на самоосъзнаване е по-ниска от необходимата за познание на свойствата на собствената душа. Концепциите за реализация на душата (както, впрочем, и на духа) са различни и ако все пак решим, че въпросът не е без значение за нас, трябва да разберем какво правим с него оттук насетне и до какво може да доведе това. Ако ние не правим нищо за душата си, то си струва поне да бъдем информирани, че това може да доведе до нейната смърт, тъй като днес изобщо не се отчита въпросът за формирането на нашата душа при раждането.
И най-трудното тук, разбира се, е, че за мнозина този въпрос е напълно неразбираем. Но ако не започнем да взаимодействаме с нашия дух, няма как да достигнем до разбиране. Да речем Светият Дух също е нещо неразбираемо за нас, но мнозина го приемат. Приемането води до взаимодействие, а взаимодействието – до развитие на духа и това е основата за неговото удовлетворение. Човешкият дух зависи от удовлетворението от живота – това е базово условие за подхранване на самия себе си. А това явление не подлежи на разрушителното въздействие на времето и неговото съществуване не се ограничава с престоя ни на Земята.
Въпросът за духа трябва да се формира от три условия на съществуването:
- Раждането, когато е налице тотална зависимост от пренаталните условия.
- Самият живот от гледна точка на включване на постнаталните възможности.
- Подготовката за отпътуване от Земята, която можем да определим като пакетиране на духа. Това, всъщност, е потребност на всеки нормален дух във всеки човек, защото от това зависи от какво ще се удовлетворява той след преминаването си в отвъдното.
Въздействието на духа върху душата на човека се базира на менталното подхранване, храненето като цяло, дишането, движението и дейността, под което се разбира преживяването – вид духовна форма на сърдечната активност.
Но най-важното, разбира се, е в приемането на идеята за одухотвореност на душата, която имаме. В Древен Египет този процес се свързвал с получаването на духовно име, което пък се съотнася с понятието за духовното тяло Рен. То, според древноегипетската космология, подпомага развитието на душата Ка и духа Ба (както приживе, така и след напускането на Земята).
Духът Ба може да продължи да работи за душата Ка, дори тя да се е завърнала в своя ном. Много зависи от това дали приживе душата е достигнала одухотвореност. Под одухотвореност се разбират преживявания, свързани с мисловната, действената и чувстваща активност на душата, което може да се отнесе към естествения стремеж на човека към усъвършенстване и изучаването на този въпрос лежи в областта на метафизиката.
В действената част актовете на духа произтичат от хармонията, в противен случай духът не може да се формира. Едва след това можем да насочим вниманието си към структурата на духа. Духът винаги има потребност за развитие на безвременно, а не временно съществуване. Това е изключително важно преживяване, което одухотворената душа познава. Както се казва, изразявайки това състояние, душата все по-малко и по-малко се удовлетворява от тленното, а се зарежда с одухотворени неща като например аромати, красота, по-специална храна – изобщо с всичко онова, което намалява разлагането на тялото. Тялото, което се храни съобразно повелите на душата, също придобива духовна същност и се нарича Сах – веществено тяло, видима част на човека, в която отсъстват условия за разлагане. Това ни отвежда към понятията „пакетирано тяло“ и „пакетиран дух“. Ако се опрем на древноегипетската концепция за природата на човешката душа, това води до сливане на душата Ка и духа Ба и получаване на нова форма на душата, наречена Ах.
Видео по темата
Олег Черне. Пакетиране на духа