Тенгай
Автор: Дзие Кун
Тръстикова шапка за глава
Височина: | 33 см |
Диаметър в горната част: | 33 см |
Диаметър в долната част: | 30 см |
Тенгай или комусо-тенгай е тръстикова шапка, използвана в дзен-будиската практика суйдзен (школата Фуке). Тя е уникален атрибут за постигане природата на на дзен. В школата Фуке се използва заедно с флейтата шакухачи (shakuhachi) за достигане на състояние на просветление.
Наричат практикуващите суйдзен „носещите празнота“ или „носещите тишина“. Съчетаването на тази практика със свиренето на флейтата шакухачи я превръща в особена дзен практика, при която използването на тези ритуални предмети и специалното облекло допринася за усъвършенстване на мозъка и дишането.
Поклащащата се от вятъра тенгай и звука на флейтата шакухачи стават убежище и скривалище, дават възможност на човека да се скрие. Според древно японско предание тенгай е инструмента, с който бог Идзанаки е създал света. В шинтоизма и дзен-будизма пространството обгърнато от тенгай се разглежда като пространство за творчество, в което е скрит дворецът на тишината и вътрешното пречистване.
И колкото и странно да звучи, тенгай помага за по-дълбокото и по-бързото напредване в дзен изкуството. Тя, заедно със сакралната мелодия на дзенския напев помага за намиране на изход от тръстиковата долина — от света на смъртните. Практиката води и до познание на тишината.
Фуке-дзен, или хото-ха (hotto-ha) е уникално направление в дзен, което е ориентирано към развитието на изкуството Кеншо (Kenshō), представляващо общуване с духовна ни същност, с природата на ума. И при него важна роля е отредена на тенгай за израстване на съзнанието и постигане на сатори – озаряването и познаването на природата на ума.
В същността си използването на флейтата шакухачи е практикуване на изкуството за постигане на просветление само с една нота. Това изкуство е донесено в японската култура от монаха Шинчи Какушин (Shinchi Kakushin, 1207–1298 г.) и се нарича ичи-ондзьо-бутцу (Ichi on Jo´butsu). При него състоянието на пустота и безвремие се постига чрез свирене на този уникален инструмент. Музиката (хонкиоку, honkyoku), звукът, бидейки първото явление в материалния свят, което нарушава тишината, се превръща в средство за дематериализиране на съзнанието, средство за обратния процес, или инструмент за настройване върху пустотата.
Тази практика може да бъде наречена японската тантра и да се разглежда като продължение на линията на безсмъртния Кукай (Kukai, 774–835 г.), известен още и като Кобо Дайши (Kobo Daishi), който практикувал изкуството на Празната камбана. По такъв начин тенгай става предмет, олицетворяващ дзенската тантра. Това е сложно, но дълбоко практическо направление в дзен, при което за събуждане на съзнанието вместо тибетската мантра се използва мантричното звучене на свещената музика на шякухачи.