Онлайн-излъчване на семинара „Интегрална природа на чувствата“

Автор: Дзие Кун

Интегралната природа на чувствата е цвете, неспокойна лодка, обречена да плава безкрайно в морето.   Това е природа, в която възникват и съществуват явления, обусловени от  съотношението между разума и емоциите. Както и условието за формирането на различни предпочитания, базирани на физиката и енергетиката на процесите, което наричаме чувства. Тези процеси създават различни условия за напълване, за подхранване на тялото и съзнанието, като формират определени поведенчески зависимости. Ето защо тяхното правилно тълкуване е важно, за да можем да се настроим и да разбираме развитието и от гледна точка на емоционалната природа.

Чувствата са способността на организма да натрупва един или друг потенциал (да го наречем„преживявания“), както и да формира отношение, което като правило представлява зависимост на мозъка  от биоенергийните процеси, за която постигането на истината няма никакво значение. А тъй като чувствата се подчиняват на  хереметичния принцип, то тяхното разбиране и тяхното изразяване са два напълно различни технологични процеси.

Интерпретацията на тези процеси е първата крачка в опознаването на интегралната природа  на чувствата. Но поради факта, че една част от от чувствата са свързани с най-простите причинни закони, а друга – със сложните,  то в резултат ние или ги изразяваме, или те се превръщат в изпитание за нас.

И самите  чувства ни въвличат в ситуация на стълпотворене, която идва от природата на объркването, а и просто поради хаоса. И ако при  взаимоотношенията си се ръководим основно от гняв, страх, тъга или просто замисленост, ние се оставяме на волята на някакво дихание, пулсация, приливи на вълни от топлина или студ. Т.е. сблъскваме се с процеси, изискващи действия, подчинени на безсъзнателната съзнателност. Тези действия се изразяват, например, в такива физиологични показатели като пресъхване на устата или изпотяване на дланите, или втрисане. И ако формите на съзнанието ни влияят по този начин, то рано или късно всяко развитие ще прерасне по-скоро в душевна болка от стремежа да сме на по-високо ниво или по-добри от другите. А може да се изрази и в непреодолимо желание да се почешем…

И от  привидно незначителни форми на поведение  тези вътрешни процеси се превръщат в нещо значително като доверие или даже любов и могат да станат сериозно бреме, което да определя съзнанието на човека. И даже само едно здрависване или заемане на определена  позиция, бидейки форма на интегралност, могат активно да влияят на нашето развитие.

По този начин интегралността на чувствата е наше вътрешно или външно проявление, което определя нашата откритост или закритост. По своята същност, този процес става своеобразен манипулатор като принуждава човека по-скоро да се приспособява, отколкото да актуализира отношението си към практиката.