Онлайн-излъчване на семинара „Архитектура на тялото“
Автор: Дзие Кун
Архитектурата на тялото е онова стабилно и фундаментално нещо, което притежаваме по рождение, или което сме укрепили в процеса на постнаталното си изграждане. Мяра, размерност, посока, пропорция — това са понятията от архитектурата на тялото. Тя е „пергела, ъгломера и отвеса“ на практическата реализация, нейната основа. Разбира се, нужно е да се добави и правилно разбиране на пренаталните условия, което определя не само формирането на душата, но и на духа.
И за разлика от дизайна на тялото, т.е. това което се облича и се носи временно, архитектурата на тялото е онова фундаментално към което трябва да се обръщаме по пътя на развитието. Но въпреки цялата си фундаменталност, между дизайна на тяло, основаващо се на времеви параметри и извънвремевото тантрическо тяло съществува мост и това е практически въпрос, който се разглежда от архитектурата на тялото.
Ние не възприемаме и не използваме голяма част от това, което е заложено в нас по природа (например безкрайните възможности на ДНК). Работата и усъвършенстването на тази природа на архитектурата на тялото е важна част от пътя на развитие, но за това е важно да се разбира пренаталността на духа. По този начин се формира особена лична фундаменталност, която също важно да бъде разбирана архитектурно.
Познанията по архитектурата на тялото са част от методологичните задачи на проекта The Perfect One. Програмите на този проект дават разбиране за анатомията на тялото (свързана с концепцията за енергията в покой), а също и за анатомията на практиката изобщо (която влияе върху особеното разбиране за фиксирането на ума в матката).
Формирането на архитектурата на тялото е необходима за създаването на особени форми на преживяване чрез геометрията. Задълбочаването в практиката води до това, че на тялото се задават правилните енергии, укрепва се съзнанието и се удържа посоката в съответствие с макроскопичната карта на пространството.
Архитектурата на тялото представя маточното устройство на женския организъм, при който тялото и матката са едно цяло. Този подход, изначално заложен в метода на практиката е фундаментален и стабилен. Цялата природа на жената произтича от това устройство.
Архитектурата на тялото позволява разглеждане на метода от позицията на две пренатални природи — природа на душата и природа на тялото. В нея е заложено понятието за анатомия в покой, или циркулиране на енергията в спокойно, стабилно, непроменящо се тяло. Това определя свойствата на дишането, което служи за основа на енергодишането и формира архитектурата на тялото на Съвършената в тантричната ѝ природа или природата на Бялата роза.
Именно от тук, опирайки се на принципа на единството, започва познанието за сакралната геометрия на тялото. Разделението и дуалността започват да се осъзнават като илюзия, тъй като се излиза на върха, стига се до разбирането за готика на практиката, започва да се опознава сакралната геометрия на мозъка. Преобразуването на архитектурата на тялото като част от познанието за Геометричното тяло в състояние на покой създава основата за построяване на Танричното тяло, а това води до непосредственото възприемане на вътрешната хармония на тялото.
Уникалността на архитектурата на тялото се състои в създаването на възможност за израстване на ново тяло чрез продължаване на строежа и развитие на пренаталността в постнаталното съществуване. Това е пасионарен принос за развиване и натрупване на качествена енергия за създаване на Тантрично тяло. В архитектурата на тялото сакралността на анатомията на тялото става даденост, която формира готовност за промяна в алхимична или тантрична форма. Усъвършенстването на архитектурата на тялото позволява контрол върху построяването на Тантричното тяло, а като следствие способства и за усъвършенстване на анатомията на духа.
Дизайнът на тялото, който се опира на знанията за сакралната анатомия на човека бива последван от архитектурно и алхимично строителство. Архитектурата на тялото е важна част от практиката за анатомия на матката, чрез която се осъществяват законите за усъвършенстване както на самото тяло, така и на енергията и менталността.
Архитектурата на тялото е дванадесетстепенна структура, а това позволява при всичките си плюсове и минуси да бъде представена като интегрален модел за хармонично и насочено развитие. Осъществяването на строежа на архитектурата на тялото е отдалечаване от рефлексите и дразненията и формира опора върху преживяването, а това усъвършенства пренаталността преобразувайки я и даже заменяйки я. Опознаването на архитектурата на тялото формира различна съзнателна пренаталност, чрез която се излиза отвъд пределите на отвличанията и съмненията, без което тантричният път изобщо не е възможен.