Разсъждение за десетте стъпала на съзнанието

Автор: Дзие Кун

Трактатът „Разсъждение за десетте стъпала на съзнанието“ (яп. „Джуджушин рон“), е ключов текст за практикуващите дзен, а неговото авторство се приписва на безсмъртния Кукай. Нека разгледаме значението на тези десет стъпала в тяхната последователност.

1. Абстрактното съзнание.

Първото стъпало на съзнанието е свързано с наличието на някакъв ментален опит, който е предаден и получен в момента на раждането. Тъй като отсъства осмисляне на този опит, това съзнание се определя като абстрактно. То се характеризира със следните особености:

• пренатална рефлексия;
• някаква степен на усилие на пробуждане;
• непроявеност;
• търсене на някакъв егрегор, абстрактно знание.

2. Невъзможност за възприемане на знанието.

Неспособността за възприемане на знанието и наличния обект, или казано по друг начин – отсъствието на внимание, е онова, което формира нагледното съзнание. Съзнанието е подобно на огледало, което отразява както външния, така и вътрешния свят. При този вид съзнание липсва качеството съзерцателност и следователно не се формира индивидуално възприятие.

Възприятието се формира на база положителна или отрицателна реакция, но не се разглежда от гледна точка на способността за възприемане, защото възприятието не може да се удържа. Този вид съзнание лесно отстъпва при появата на обичайни, изработени дразнители като мързел, сексуално влечение и глад. Характеризира се със следните фактори:

• липса на внимание, липса на индивидуалност, формиране на представи, в които познанието има отвлечено естество;
• формиране на противоречия с натрупания опит;
• създаване на реакционни видове възприятие.

3. Отвлечено съзнание.

Третият вид съзнание е отвлеченото, или съзнанието, зависимо от вече формираните интереси. То не умее да гледа на познанието от различни гледни точки. Този тип съзнание може да се нарече егрегорно, с други думи – наложено по естествен начин от пространството, в което човек съществува. При този тип съзнание дори стремежът към познание или сдържаността не изхождат от разбирането какво и защо ни дават познанието и сдържаността, а от вярата, която просто предлага своя начин за съгласие или несъгласие със съществуващото. Зависимостта от натрупаните или налични причинно-следствени обуславяния в този случай е повече, отколкото тяхното разбиране. Следва се несъзнателният опит. Този вид съзнание се характеризира с:

• изобилие от впечатления, които остават в съзнанието;
• опити да се имитира индивидуалност;
• навик да се възприема наименованието, без умението да се отдаде дължимото на подробностите и закономерностите.

4. Съзерцание на нареченото.

Само когато човек достигне четвъртия тип съзнание, когато се научи да удържа в ума си даден обект, той попада под дефиницията за съответствие на човешкото. С други думи – той може да схване паралелната логика на нещата, при която дадено явление може да бъде проявено, а друго – не. Именно това съзнание разкрива природата на двете учения. Това е своеобразно условие за опериране със съзнанието, което ни помага да разкрием смисъла на предмета или явлението. Този тип съзнание ни позволява, когато разглеждаме даден предмет, да пребиваваме в състояние на съзерцание, което е начало на пътя на хармонизация. Следните особености са характерни за този тип съзнание:

• изградена съзерцателност;
• съпричастност към обекта на познание;
• наличие на усилие за разкриване на смисъла.

5. Пълнота на познанието.

Петото стъпало на съзнанието може да бъде наречено култивирано съзнание или такова, което е налице. Това съзнание вече е личностно и то може да идентифицира самото себе си, а също така да възприема всички форми на причинно-следствени отношения, както и формата на онова, което притежава форма. Култивираното съзнание произтича от физическата самодостатъчност и умственото израстване, а по-точно казано: от умственото задълбочаване. Характеристиките му са:

• култивираното съзнание стои по-високо от условното, тоест от първите четири вида;
• настроено е само към онова, което притежава форма;
• умственото израстване е тренирано и притежава константност.

6. Сливане с тялото на съзнанието.

Сливането с тялото на съзнанието е преход, който не е обусловен от нашето пространство. От този момент насетне съзнанието се разглежда като нещо, което може да притежава тяло. Това съзнание се ориентира към способността да възприема само и единствено съзнание. С други думи – външният свят се разглежда като отсъстващ и съзнанието не се опира на него. От този етап започва настройката за висшето съзнание. Словото, мисълта, както и всяко действие се сливат със съзнанието. Заедно с това се поражда съзнателна сила за отстраняване на нарушенията, свързани с пространството, което именно определя присъствието на това съзнание тук и сега и е ключово условие за процеса на хармонизация.

7. Ясното съзнание.

Седмото стъпало ни води към пълно проясняване на съзнанието, което се характеризира с понятието светлина. Такова съзнание няма зависимости от външен произход. То има зависимост с вътрешен произход – нужда от постоянна съсредоточеност в себе си. То преживява състоянието на покой и притежава тяло.

Външният свят дори вече не се разглежда като отсъстващ: той не се възприема, тъй като съзнанието е в постоянна настройка спрямо висшето съзнание. Словото, мисълта и всяко действие се сливат със съзнанието, а то излиза извън пределите на причинността. Оттук започва познанието на пустотата (шуня).

8. Несъществуващото съзнание.

Това е съзнание, в което са престанали да съществуват временни фактори и отсъстват форми на съзнание от низшите стъпала. Приемането на редица явления – дори от висше естество – също се прекратени. Това съзнание не може да бъде обект на познание за съзнанията от предходните нива. То възприема трите предела на пустотата и се опира на принципите и възможностите на съсредоточаването.

9. Съзнанието на чистата мисъл.

Съзнанието на чистото мислене се опира на процесите на илюминация и резонанс, за които е характерен особен тип електропроводимост. То не може да се разглежда от низшите форми на разсъждение, защото тук става дума за особен продукт на чистото мислене. Този тип съзнание също не зависи от временни характеристики, намира се в състояние на съзерцание на шестте елемента на пустотата и е надарено с особено тяло.

10. Безкрайно съзнание.

Безкрайното съзнание е всепораждащото творящо съзнание, което не е ограничено от каквито и да било предели. То е в състояние на съзерцание на деветте компонента на празнотата и също притежава тяло с особена природа.