Мистерия и ритуал

Автор: Дзие Кун

Мистерията, церемонията, ритуалът и храмът са геометрични конструкции, които са необходими за поддържането на светлината. Мистерията е процес на илюминация и той е насочен към поддържането на огъня. Той е акт на преображение, основан върху преживяването на природата на светлината, който намира израз в съзерцанието, движението, звука, танца и пр.

Този процес води до състояние на вътрешно отваряне, пробуждане, към състояние на особен вид преживяване. Мистерията е и стимулираща форма на познание, която формира егрегора на знанието. Тя е винаги тайнство, тъй като обхваща особени области от архитектурата на пространството, съзнанието и тялото. И тази способност за преживяване на тайнството присъства по рождение у всеки човек.

Докато мистерията е пътят към отразяването на светлината, то ритуалът е олицетворението на този път, символ на космическия организъм. Ритуалът е въплъщение на светлината като процес. Той представя висшето във формата, да кажем, на Аполон, Хермес, Митра, Дионис, Один, Буда, Заратустра… В дейността на Вулкан, Озирис, Серапис или по-близките до нас – Хирам, Абиф, Янсон. Тоест, това е израз на най-висшето под формата на всички онези, за които светлината е основа на съществуването.

Затова докато работата със светлината не се превърне в действителна необходимост за човека, трудно може да се говори за реална сила, а следователно и за развитие. Когато се посвещаваме в мистерията, ние се посвещаваме във взаимодействието със светлината, където ирационалността е заменена от церемониалността и ритуала.

Светлината е важна за нас, за да видим причинността, която ще ни позволи да се водим от светлината, но не повърхностно. Ето защо мистерията е реалността на светлината, а ритуалът я поддържа.