Метафизика на съвършенството

Автор: Gleb Du

Метафизиката на съвършенството е истинската философия на практиката. Израз на нейната менталност е създадената или възникваща тоналност. Представлява изначалната същност на реалността, която опознаваме чрез практическото съществуване. А битието е като колекция от всички дванадесет тоналности в макрокосмоса.

Метафизиката на съвършенството изразява особен вид потоци от полетата, които се преплитат помежду си. В резултат неопознатото става видимо, наблюдаваното става разпознаваемо, а разпознаваемото – приложимо. Единствено приложимото е онова обективно и характеризируемо явление, което позволява да се работи върху съвършенството.

Метафизиката на съвършенството е проявление на практическия път, чиято задача е да повлияе това, което не е структурираното в нас и да спре разсейването на съзнанието ни. Метафизиката на съвършенството е създала цялото тантрично обуславяне по избрания път – това, което можем да наречем съвършенство. То е проявеното изначално, което формира нашата собствена природа, ритъма, звука на жизнеността ни. Това знание ни е нужно, за да се измъкнем от безутешното лутане.

Истината на знанието произтича от процеса на познанието. Метафизиката на съвършенството е изразът ens rationis (лат.: същност) – на пространството и времето. Представлява творчески процес, който в различна степен на достатъчност зависи не от синтетичните скъпоценности, а от това доколко сме в съзвучие с излъчванията от макрокосмическите полета.

Метафизиката на съвършенството обхваща всички нива на битието, като същевременно ни представя универсалната възможност за преживяване на процеса на усъвършенстване. Метафизиката на съвършенството осигурява максималната възможност да оперираме с процеси, които нашето съзнание може да докаже. Предоставя ви се възможност да се намирате на определено ниво на самодостатъчност и в същото време да не се ограничавате само до нея, но и да се ръководите от обединяващи, а не разединяващи сили.

Чрез метафизиката на съвършенството се намирате под въздействието на три фактора:

• отвореност към знание;
• необходимост от знание;
• способност да се преживява знанието, тоест то да бъде осветявано от него.