Анатомия на духа

Автор: Дзие Кун

Анатомията на духа е многофункционално понятие, свързано с природата на пораждането на човека и законите на неговото съществуване. То характеризира условията, които представляват одухотворената природа на заложеното в нас висше начало. Възприемането на анатомията на духа е възможност за настройване, а след това и опознаване на дълбочината на нашата природа, дълбочината на пространствата, които представлява нашето съзнание. Разбирането на анатомията на духа предполага познание на геометрията или ако искате – астралната геометрия, която е същност на тялото на духа.

Човешкият дух е понятие, което се заражда в самото начало на разбирането за човешката природа, както и разбирането на действията му по отношение на собствената му душа. Резонно възниква въпросът: защо хората идват на Земята?

Отговорът лежи в областта на физиката, която обяснява механизма на въплъщаване на душата тук: нейното идване е било вид „лабораторен“ експеримент, чиято цел била тъкмо култивирането и усилването на душата. Зад тези разсъждения лежи конкретна работа, чиято цел е разбиране на сакралната анатомия на мозъка. Важно е нашият мозък да бъде базово понятие в концепцията на духа, а след това – и на душата. Този процес се съотнася с изменение чрез усилване на менталността на съществуването на човека. Казано по друг начин, познанието на духа е важно, за да може той да се превърне в източник на една по-силна менталност.

Развитието на концепцията на духа, както впрочем и на душата, е обвързано с анатомията на духа. Дуалността и невъзможността са се изравнили в условията, в които съществува нашият мозък. А когато съзнанието няма ясни граници и по-скоро следва два несъгласувани пътя (рационалния и ирационалния), възможностите на душата намаляват. И това се случва въпреки усилването на духа при раждането или в процеса на живота.

Наред с посоченото, темата следва да се разглежда не само през обектива на човешките характеристики, а и на заобикалящата среда: предметите, облеклото, хората, храненето – всичко онова, което формира външната алхимия. С времето формирането на човек със силен дух става част от концепцията за изграждане на душата. Днес значението на постнаталните условия е по-голямо, а тяхната роля е да помагат както на нашия дух, така и на душата ни.

Разбира се, човек трудно различава духа и душата, особено що се отнася до възприемането на последната. Това е свързано с факта, че степента на осъзнатост е по-ниска от равнището, което е необходимо за опознаване на фините качества на душата. Различни концепции служат за решаване на задачите по опознаване на душата и духа. Ето защо ако сметнем, че този въпрос е важен за нас, е важно да си изясним какво правим с тези два елемента и докъде можем да стигнем. Ако не правим нищо по отношение на душата си, ние не можем да усъвършенстваме и анатомията на духа си.