Екстатичността на тялото или за интегралната природа на чувствата

Автор: Дзие Кун

Екстатичната природа на тялото е понятие със свои конкретни, практически измерения, които ни позволяват да опознаем интегралната природа на чувствата. На първо място обаче сме изправени пред едно комплексно условие, което подразбира предварителното възстановяване, подхранване и развитието на човека – процес, който изразява качествената реализация на енергийната ни активност. Заобикалянето на този предварителен етап е невъзможно: той може както да издигне нашето състояние на нови висоти, така и да го разруши.

Женската природа е екстатична. Тази екстатичност зависи от способността на матричната структура (преди всичко на самата матка) да усвоява енергиите, свързани с разнообразните източници на възбуда. Това свойство е фундаментално качество на преживяването на човешкото тяло, но е валидно най-вече за женското тяло. Разбирането и работата върху екстатичността на тялото е изключително важна за състоянието на напълненост, а също и за развитието на жената: чрез него стигаме до понятието за тантричното естество на тялото, което може да се обозначи още като „тяло на преобразуването“.

По този начин екстатичността е чисто практическо явление, свързано с възможностите за усвояване на различни видове преживявания, предизвикани от енергийните процеси в тялото. И понеже в общата схема на преживяванията екстатиката е свързана с функциите на по-сложни системи на тялото (такива като мозъка и ендокринната система), това формира специално отношение към практическите възможности, които е прието да се обозначават ката тантра.

Екстатиката е явление, което може да бъде обект на желание, може да бъде генерирано или направо да стане постоянно състояние за човека. Практическото разбиране за телесната екстатика е изкуство на пребиваване в преживявания, които са основа за познанието. Но към тях трябва да се подхожда така, че човек да не стане жертва на усещанията, емоциите или дори чувствата в процеса на своето развитие.

Екстатичността включва усещанията, чувствата, емоциите, преживяванията и дори осъзнаването, с други думи всичко онова, което формира различните качества на действията, които възбуждат мозъка и в които човек е въвлечен заради особеностите на природата си. Особено това се отнася за тактилните усещания. В живота си човек се ръководи и често зависи от тях. Храненето, социалното общуване или заниманията – всичко това в еднаква степен отразява потребността ни да получаваме тъкмо усещания, дори да не наричаме това очистване, възстановяване, напълване, преобразуване или тантра.

Когато говорим за екстатичност, напълването на тялото отразява това понятие: напълването е основа на екстатиката. Важно е да контролираме усещанията, които по една или друга причина са ни най-привични. Преди всичко тъкмо те ни насочват в чувствени, реакционни или емоционални състояния, които са необходими както на тялото, така и на съзнанието за стимулация. В действителност това е един или друг вид вътрешно подхранване. Казано иначе екстатичността може да бъде реакционна, а може и да бъде вписана по естествен начин в природата на нашето съществуване, явявайки се средство за вътрешно подхранване.

Екстатичността на нашата природа формира и организира човешкото съзнание, изисквайки наличие на резонанс както с нашите действия, така и с пространството. Или дори с онези усещания, които се изработват при едно или друго състояние (често пъти гранични), от което възникват различни форми на зависимост и желание за възпроизвеждане на тези състояния.

С други думи човек започва да зависи от състояния и преживявания, които е изпитал. И ако степента на осъзнатост е ниска, се формира зависимост, която манипулира нашата природа. Това е най-опасно в случаите, когато човек попада в неконтролируеми преживявания, защото те започват да контролират човешкия мозък. По този начин се формират както груби, така и фини зависимости и способността ни да се справим с тях има голяма значение за живота ни.

Екстатичното състояние, което конкретно се съотнася с понятието „екстаз“ или с висшите преживявания, е състояние, което създава силна зависимост, но при все това  практикуващият трябва да разбира, че то е едновременно и преобразяващо. То е особена възможност за култивиране на човешката ни природа при условие, че управляваме, преобразуваме и формираме сила в себе си, която ни отвежда на етап, на който ставаме независими дори от даденото състояние.