Храмови танци

Магазин Канал INBI Даоистка алхимия

Автор: Дзие Кун

Храмовият танц е специфично понятие, свързано със знанието както за пространството на храма, така и за пространството на жената от гледна точка на възможностите за съхраняване и развиване на енергията. Всъщност първите храмове били посветени на жената, майката, плодородието и били свързани с идеята за генериране на енергия, която била ясна за древните, макар днес да не е така очевидна. Такъв тип храм са дворецът в Кносос, обиталище на Минотавъра; тотемният храм в Турция Гьобекли-тепе; храмовият комплекс Джгантия на Малта – места с особена енергийна активност, възприемани като матките на Земята.

Тук трябва да се подчертаят храмовете, посветени на женски божества, макар че персонификацията на богините е свързана с персонификацията на боговете и е знак за отдалечаване от пространственото, ако щете, зооморфното възприятие. Такива места са Храмът на богинята Хатхор в Дендера и Храмът на Афродита в Пафос – храмове, които възпроизвеждат небесната сила, което се проявява особено силно във ведическата култура в лицето на богините Лакшми и Парвати, в действията на апсарите, сурасундарите или Веста в Рим.

Наред с различни места-матки, самите храмове се превръщат в символ и пазител на репродуктивната сила на жената, места за отдаване на почит на йони (Индия, Камбоджа). Всичко това не само оформя понятието на храмовия танц като условие и възможност, но и обединява множество основни храмове в обща идеология.

Тези храмове могат да се разглеждат като представящи земното въплъщение на висшите енергии и добър пример за това е Ипет-Исут (храмът в Карнак), посветен на култа към бога Амон-Ра. Храмовете от този тип се характеризирали с цял спектър от репродуктивни сили, което по-късно се проявява в Ангкор-Ват. Макар че Ангкор-Ват е интересен още с идеологията за обожествяване на владетелите, култа към девараджа, т.е. богоподобния владетел, с което започва да се оформя възприемането на пространството на храма и неговата енергия. По-близо до съвремието може да се отбележи царуването на крал Джаяварман II, при който кхмерската държава процъфтява и се започва мащабното строителство в Ангкор-Ват.

През IX–XIV се наблюдава разцвет на комплекса Ангкор-Ват в Кхмерската империя и смяна на индуизма и култа към Вишну и Шива с култа към Девараджа. Като множество подобни съоръжения, Ангкор-Ват възпроизвежда символно модела на Вселената с първопричината – световния океан, чието разбиване създава амрита – напитката на безсмъртието. Този процес на изработване на амрита лежи в основата на идеята за храмовия танц, а жената се разглежда като същество, способно да създава амрита.

Тук, разбира се, става дума на първо място за апсарите, които се появяват в специални храмови комплекси като Девипурам, Ангкор-Ват и други храмове, като представители на специална сила. Тези храмове се възприемат като съдове-кумбха, осветени чрез божествената напитка, както и като място за разбиване на Млечния океан. Тези места не само пазят божествената енергия, но я усъвършенстват, подобно на идеята за свещения Граал.

Важният индийски празник Кумбхамела е свързан с идеята за консолидация на сакралното пространство на кумбха. Пълната Кумбхамела се празнува веднъж на 12 години, а Великата Кумбхамела се празнува веднъж на 144 години (12 пъти по 12).

Боговете и асурите постоянно водят жестока борба за този съд. Всъщност той се асоциира с 12 съзнания на небесния план Девалока (देवलोक) – планът, представян от древните култури.

Ето защо Ангкор-Ват е не просто план на Девалока, а всъщност матрица на всички храмове по света.

Повече прочетете в списанието The Perfect One – Нероли.

ИНБИ

Предложения

Shopping cart