Сакрална анатомия

Автор: Дзие Кун

Анатомията на тялото е  сакрално понятие.  На пръв поглед то не би трябвало да предизвиква въпроси, но в действителност тази тема е много сложна и даже противоречива. И колкото и странно да изглежда, целенасочена представа за строежа  и функциите на човешкото тяло няма. Въпреки че не външният вид, а функциите са тези, които предопределят природата на човека.

Например, човек има орган, но в него няма достатъчно енергия. Това води не само до изменение в енергийните параметри на тялото, но и до изменения във физическите му параметри. Именно затова разглеждането на  анатомията на човека отделно от функциите внася много неточности и неразбиране. На човешката анатомия може и трябва да се гледа от позицията на природата на човешкия дух. Може това да звучи езотерично и да не е очевидно и проявено. Но бихте ли ми казали, ако един човек не само че не усеща своя орган, но даже и не знае къде се намира, то нима е проявено?

И ако ние не успяваме да възприемем енергията на органа, то за нас анатомията е нещо по-скоро въображаемо, отколкото проявено. В това е разликата във възприемането на анатомията от нас и от древните, които се опирали на разбирането за енергийните процеси, вследствие на което можели да осъзнаят духа си.

Излиза, че съществува повърхностна представа за анатомията и дълбочинна представа за нея, за която обаче се изисква мозъкът да има определени способности на възприемане. Или тази липсваща, непроявена анатомия предопределя природата на човешкия живот. Но това означава, че ние даже според анатомията си сме ориентирани към смъртта и анатомията за нас е нещо временно, и даже случайно. А нали анатомията е тази, чрез която се определя отношението към човешката душа, която е в нас и уж ни е близка, но всъщност това нито е очевидно, нито е така. Така че, съвременната анатомията се занимава с изследване и изучаване на труп, а в древността  не това е бил предметът на анатомията, като тялото не се смятало за смъртно, но и не е било обект на изследване.

Излиза, че анатомията от позицията на смъртта или анатомията на смъртното тяло става основата на съвременната медицина. И това води до стремежа да се постигне нивото на съвършения труп. Става така, че  идеята за разчленения труп измества концепцията за живот след смъртта от гледна точка на тялото. И  този възглед и подход към анатомията, който преди е избягван, за да не нарушат природата на духа започва да преобладава.

Получава се, че нашият уж съвременен поглед върху анатомията всъщност е подчиняване на съзнанието и духа ни на физическото тяло. И естествено това води до преобладаване в съвременната концепция  и в съвременния начин на живот на възгледа, че тялото трябва да се поддържа или по-точно казано, да се  обслужва, което  много често е за сметка на духа. Иначе казано концепцията „ Здрав дух — здраво тяло“  се сменя  с „“Здраво тяло — здрав дух“, този дух, който се възприема и чувства от малцина, и за който си спомнят само от време на време и то при извънредни ситуации!

А в наши дни това се обуславя от природата на пораждане на слабия дух, защото раждането на човек е по-скоро случайно за мама и татко, а не премислен акт.  От тяло, което не е уродливо и осакатено, което не страда от никаква продължителна болест не може да се получи нормална представа за анатомията. Това е само някаква форма на временна фиксация.

И защо тогава да не погледнем на анатомията от позицията на нетленното тяло, а не от позицията на тяло, което засега си е наред, но все някога ще умре (а може вече и да е умряло)? И защо смятаме, че животът на духа зависи от живота на тялото? И защо в древността, когато разглеждали анатомията не са вземали предвид мускулите, а енергийните обвивки, като костите са били най-важният анатомичен орган и всичко това, без да правят каквито и да било разрези? А ако започна да говоря за астралното тяло, то какво освен ругатни ще получа, кажете?