Дворците на тялото

Дворците на тялото свързват нашето тяло с макрокосмоса. Те представляват условни координати в тялото ни, чиято активност зависи от напрежението и активността на костния мозък в определена част от тялото. Според сакралната анатомия, тялото на човека отразява макрокосмоса, затова на Дворците на тялото съответстват определени честотни характеристики, свързани с неподвижни звезди, като пулсациите им могат да се отличават при различните хора. Това прави особено важна енергийната активност на определен небесен участък. Тази активност се нарича „кост“ и се разбира като стационарно свойство на макрокосмоса, свързано с човешкото тяло, което също се разглежда стационарно (например, като череп или лопатка).

В сакралната анатомия се използва неподвижното, но пулсиращо тяло. Както в тялото ни костите оказват влияние върху цели части от тялото, така определени звезди влияят върху съзвездия и планети, и като цяло върху микрокосмоса. Те се делят като клетките на главния мозък (когато говорим за небесния план), гръбначния мозък (човешкия план) и костния мозък (сакралния план).

Всички те са обединени в сакралната геометрия и образуват правилен додекаедър със звездните си петоъгълни върхове. Той се намира под влиянието на Брихаспати (Брахманаспати, बृहस्पति) и е основан на сидеричния (звездния) период на въртене на Юпитер, който за 12 години обхожда всички върхове, разбира се, ако се гледа от позицията на сакралната анатомия на човека.

Учението за Дворците на тялото (Великата бхава) е част от знанието за усъвършенстването на тялото – сакралната анатомия. Тази наука се основава на традициите на кхмерската медицина, която представя знанието на ведическата медицина и астрология (джотиш) от гледна точка на изначалната причинност на съвършенството, а не като следствие от причинността. Това знание задава анатомията като следствие и определя необходимото, свързано с домовете на съзнанието и пространствените измерения на връзките (дванайсетте пространствени измерения).

Човешкото тяло се представя като макрокосмос в микрокосмоса, т.е. човешката анатомия е модел на макрокосмоса с неговите дванайсет съзвездия (раши). В тялото на човека раши са представени като дванайсет функционални нива на проявление на съзнанието, място за проява на жизнената сила на граха (във ведическата традиция всяка граха има свой покровител или дева). Дванайсетте граха представят различните възможности на тялото ни, свързани със съзнанието, т.е. за анатомията на тялото най-важно е именно съзнанието.

Дванайсетичната представа за анатомията на тялото произтича от разбирането за структурата на съзнанието в различните части на тялото. Те представляват зони за сливане, свързани с домовете на съзнанието, разположени в костния мозък (и в костите). Дванайсетте сливания са разделени на три нива. Всяко ниво има четири осеви направления (условия за формиране на измеренията), т.е. общо съществуват дванайсет нива или дванайсет функции на раши (зони на живот), определящи пропорциите на скелета, сухожилията и органите на тялото.

За постигането на кхмерската анатомия важна роля играят дванайсетте Двореца на блаженството (бхава) – пространството, което може да се запълни, материализира и проявява.