Видове и форми кратунки
Автор: Мауро Пачак
Като отправна точна би следвало да разглеждаме единствено натуралните кратунки, тоест тези от растителен произход, а не от друг материал като метал, керамика или стъкло. В много редки случаи приемам дървени, но единствено направени от дърветата Пало Санто или Рожков, заради техните лечебни и духовни свойства. А що се отнася до следване на традицията, то винаги трябва да бъде направена от тиква.
Спрямо своята история и географско положение, кратунките се различават помежду си.
В района на своя произход, в Игуасу, кратунката винаги е била отрязвана по един единствен начин, с отворено гърло. Това е най-често срещаният модел в Аржентина и съответства на народите на гуарани и началната популация на Бразилия, които режели „главата“ и оставяли най-тясната част отдолу, а най-широкото гърло горе, за да могат да се насладят на тревата и за да гадаят на нея след като свърши церемонията.
Те се различават само по техния размер. В зоните по-близо де днешна Бразилия, около водопадите на Игуасу са характерни големите кратуни, бих казал дори, огромни, даже комбинирайки две, една много голяма с друга, просто голяма, която да приеме матето. Оставяйки настрана силата, която дава церемонията по пиене на едно такова мате, днес този обичай се е адаптирал в пиенето на мате в продължение на много часове, средно между 8 и 12 часа на ден от едно и също мате и количеството използвана трева спокойно може да достигне до 300 гр. на всяка кратунка.
Всичко това се дължи на безкрайната му употреба достигайки в някои случаи до цял ден. В Бразилия се знае като Ciamarao, това е начинът по който звучи думата на португалски, която се е адаптирала в значение на голяма кратуна, характерна за тази зона.
Уругвай също привнася своя специфичен модел на отрязване на голяма кратунка, но преди гърлото оставяйки го широко, но по-късо на височина. В Парагвай се следва бразилския модел, а в Чили – аржентинският. Границите са само външно творение на дадена култура, но не са истински бариери, а просто социални.
По време на испанската колонизация и когато Традицията победила забраната на употребата му, а богатите семейства вече се били приспособили към пиенето на мате, започнали да се различават и по използването на тиквата. Първо я режели наопаки оставяйки много тясно гърлото. Колкото по-тясно било, толкова по-добре. Търсели специално много малки тикви, които боядисвали в черно и които декорирали в злато или сребро. Слагали им три крачета, за да могат да стоят стабилно. Често ги пращали за производство при изящни занаятчии на сребро в днешна Боливия и Перу и от там се връщали обратно към домовете на представителите на властта. В зоната на Алтиплано, кратуните били използвани като погребални орнаменти декорирани с истории от живота на почетения починал, потвърждавайки отново, че кратунката затваря в своята форма специфично запечатване на енергията, която се „готви“, трансформира и съхранява по специален начин. Понякога била отрязана отгоре, но винаги се запазвала цяла тапата, а вътре се съхранявали скъпоценности и лични съкровища на погребания.
За да се различават от местното население, креолите (латиноамериканци от европейски произход) започнали да използват малки тикви, но без прескъпа сребърна декорация. Тъй нареченото Mate Galleta (исп. мате бисквита), което представлява не голяма по размер кратунка във формата на бисквита, която се реже през една от страните й, оставяйки симпатична форма, която понякога има дори нещо като малка дръжка, което е гърлото на тиквата.
Тиквата, от която се изработва е декоративно растение и има различни специални и определени форми според вида растение. С годините се е развило цяло изкуство в начина на подбор на тикви, на декорация и на видовете на рязане и прочие орнаменти свързани с нейната форма. В малкото музеи в Аржентина, могат да се видят невероятни екземпляри на матета /кратунки. Аз лично имам 64 различни за ежедневно ползване, които зависят преди всичко от състоянието ми свързано с това какво искам да получа от матето този ден.
В зависимост от размера, връзката с напитката е различна и по тази причина варира и количеството трева и, разбира се, интензивността на силата му. В същото време ще зависи и от опората му в ръката ми, дебелината на стената на кратунката, покритието й, кожа с или без косми, т.н. Това, което ще се случи е взаимообмен между нея и този, с когото влиза във взаимодействие.
Декорацията е способът чрез който артистът е изтълкувал трансформацията и игра с пространството, което заобикаля човека, който го пие. По същия начин е и ако е използвал цветове, кристали или благородни метали, злато и сребро, преди всичко. Кратунката трябва да се наблюдава, да се чувства отвътре и тълкува напълно съзнателно какво се чувства, тоест да се мисли за следващата и здрава връзка, която се приближава.
Накрая и като част от същата система е сламката, връзката по която се изкачва течността. Както казах преди това, тя трябва да бъде сребърна или бамбукова. Останалите материали са част от пазара и са извън моя интерес. Може да е ниска проба сребро или декорирана със злато, скъпоценни или полускъпоценни камъни, но е важно да са направени изключително от тези два материала.
Сламката е тази, която позволява да се целуне растението. По същият начин, по който пурата в Церемониите с Табак, позволява да се целуне дима. Тук директното общуване се осъществява посредством отвора и самата сламка. Затова е толкова важен видът сламка, материалът, стилът и формата й.
Месното население използвало само от бамбук, а заможните семейства използвали огромни сребърни сламки декорирани с всякакъв вид орнаменти. Докато първите показвали простотата и чистотата, останалите търсели да отгатнат мистериите на пространството посредством красноречивите декорирани сламки с голям размер.
Днес, запазвайки един от тези два материала, смятам че е достатъчно, за да се започне. След това, когато връзката е по-цялостна и дълбока, човек ще разбере какъв вид и защо следва да използва именно един или друг вид Сламка.
С прав отвор, с голяма или малка основа, с Андински рисунки, с геометрични или езотерични фигури. Стига съзнанието да участва във взаимодействието с напитката, този който пие мате разбира какво го моли духът му когато извършва личната церемония.