Инструмент за гадаене

Автор: Мауро Пачак

Дама на преклонна възраст, с извънредно бяла кожа, спокойно лице и вглъбен поглед. Тя седеше край неголям огън в затъмнена стая с пръстен под. Около нея димеше метален чайник почернял от непрекъснато използване направо върху огъня. Когато влязохме, тя направи дискретен жест и моят приятел бързо се оттегли, оставяйки ни насаме. Без да пророни и дума, тя запари мате от чайника. Гъстата бяла течност меко пълнеше кратунката.

Когато матето беше запарено, жената започна внимателно да го гледа. Бих казал, че тя го „четеше”. Това отне няколко секунди, след което тя ме погледна и ми подаде матето. Повтори това, когато аз й върнах празната кратунка, а след това и още няколко пъти.

Реших да наруша мълчанието и попитах защо тя постоянно гледа моето мате и не поглежда своето. Тя отговори, че през тази нощ няма потребност да узнае нищо ново за себе си, и че във всеки случай, любопитният в този момент съм бил аз, а не тя. Тя говореше много правилен, но не съвсем естествен испански. Лесно бе да се досетия, че това не е нейният роден език.

Аз поех моето ново мате, но този път също се поспрях, за да погледам в него, преди да го изпия. „Да!”, каза тя. „Ти трябва да се научиш да го четеш, а не просто да го гледаш. Тревата изписва думи върху бялата повърхност на млякото, те са като зелени думи върху бял лист. Съсредоточи се и чети без да бързаш за това, което матето иска да ти каже…” В онази студена нощ започнаха моите нови отношения с тази напитка.

„Дамата, чието име не може да бъде назовано“, се оказа жена с твърд характер и с необичайно силна способност за концентрация. Стъпка след стъпка, тя ми обясняваше как трябва да се чете върху повърхността на млечното мате, какво може да се научи за човека постепенно, след всяка нова отпита глътка мате, как може да се помогне на даден човек, за да се отстрани всякаква опасност, или всичко да се остави така, както си е.

„Предполагам, че в наше време говорещото мате е запазена територия на старите жени, защото останаха малко хора, които пазят спомени за традициите, но на практика и на всички вече не достига интуиция и чувствителност, а тези качества са присъщи повече на жените” – обясни ми тази жена. „Пишещото мате се възприема от хората с повишено внимание, защото не веднъж то е наказвало жените, които са злоупотребявали с него, разваляйки тяхната кожа.

Четенето на мате вече принадлежи към друг вид чувствителност, владеят го жени с определена структура, с други кости и плът. Хората са наричали моята баба и майката на моята баба „читателки”. Те можеха да познаят на мате абсолютно всичко. И не само на такова, което е било прясно изпито, но и на вече изсъхнала утайка, дори изхвърлена на земята. Познавали са и по течността от първото мате, по петната върху кратунката, по счупена сламка, по трепкащите пламъци на огъня, върху който се приготвя матето, по различни звуци на бамбуковата сламка, и т.н.”

Стана ясно, че в древността тези методи са били използвани предимно от жени, докато мъже са били вещи в лековитите растения.

Аз исках да разбера, дали съществува някаква връзка между четенето на мате и бъдещето на човека, но жената решително заяви, че една читателка никога няма да говори за бъдещето. Тази информация е само за лично ползване и никога не трябва да се огласява. Това е закон!

Слънцето вече проникваше през процепите на прозорците и моята спътница любезно ме покани да си тръгна. Всичко, което тя ми разказа за мен самия, и до сега продължава да се развива вътре в мен. Аз повече никога не я видях, но понякога тя говори с мен в сънищата ми.