Аяхуаска

Автор: Бен Челеро

Аяхуаска (Ayahuasca) е велико индианско растение-учител, наричано „гранд плантас-маестрос“. Аяхуаска съчетава в себе си цял спектър от сили, с които взаимодействат амазонските шамани, както и участниците в церемониите с прием на аяхуаска.

Родината на тази гигантска лиана (banisteriopsis caapi) е Амазонка. За много от местните племена растението е средоточие на силата. За индианците да живееш в района, в който расте аяхуаска, означава да си приобщен към велика мощ. Местните обитатели дотолкова са възприели растението като мистично, че често самото съседство с него поражда у тях страх и видения. За тях аяхуаска е най-силното растение на Земята и е едновременно учител и пазител.

Наименованието аяхуаска има събирателно значение – най-общо може да се определи като вибрационния еквивалент на силата на мястото или спирала, изразяваща силата на мястото. Самата лиана прилича на спирала и за шаманите въплъщава голяма духовна мощ. Именно тази мощ за жителите на Амазония е определяща в техния мироглед: за тях земята като такава не е толкова важна, колкото нейната сила, а също така – конкретното място, където тя обитава.

Светът за индианците е делим, както и самата аяхуаска. Тя притежава различни вибрационни показатели, заради което е наричана по различни начини. Banisteriopsis caapi, която достига стогодишна възраст, също е известна като лозата на духовете. Този подвид, наричан още небесна аяхуаска, се използва за усилване на виденията. Името обозначава както напитката, която шаманът-аяхуаскеро приготвя за церемониите си, така и самата лиана.

В Колумбия името на аяхуаска звучи като яхе. То е разпространено сред племената, за които растението въплъщава жизнената сила на Ягуара. Името е свързано още с черната или гърмящата аяхуаска. Особеното при нея е, че тя може да призове силата, която формира и подхранва Ягуара. Но тя се отнася и до самото създание, наречено аяхуаска, което може да приема различни размери. Думата яхе се използва и със значението на „пречистване“.

Натема е друго наименование на аяхуаска. Използват го индианците от племето хиваро за лечение на духа на болния. Обозначава се също и като жълта аяхуаска.

Лаге пък е едно направление, свързано с изкуството за съприкосновение с невидимото. Тук могат да се използват всички видове аяхуаска, като се приема само част от обичайната доза. По този начин не се навлиза дълбоко в света на аяхуаска, а приемащият само се докосва до него.

Въпреки цялото това разнообразие от названия на едно и също растение, съществуват ясни ориентири за взаимодействие с него, както и ясна представа за въздействието му: те са свързани с възможността да се прониква в деветте свята на шаманската космология. И растението, и приготвяната от него напитка на силата, се класифицират според възможностите, които осигуряват за такова пътуване. Важно е всичко това да е известно не само заради исторически обусловените разлики в названията и подходите при прием на аяхуаска, но и защото има привнесени такива.

Истинската традиция на аяхуаска обаче е свързана с мястото на силата – там, където се намира духът на растението. Самата дума аяхуаска на езика на индианците от племето кечуа означава „лоза на сакралната сила“. Това растение има около петдесет различни имена поради факта, че всяко от множеството амазонски племена определя мястото си по собствен начин. Някои са използвали лозата най-вече за свързване с предците; други са я асоциирали с жизнената сила, със силата Тупи и т.н. В крайна сметка обаче можем да кажем, че тази лоза е спиралата или нишката, която свързва човека с други, отвъдни светове.