Съновидение

Автор: Бен Челеро

Сънуването е вид преживяване, чрез което опознаваме действителната природа на духа. То е енергийна активност, осъществена в различни времеви закони и при друг тип фиксиране на съзнанието. Това е всъщност първичното или базово състояние на съзнанието, с което сме дошли на този свят, съзнанието на духа ни. Затова сънят, спането е интересно най-вече от гледна точка на сънуването.

Сънуването е особена реалност, свързана със способността за енергийно сцепление или заместване.

Сънуването се характеризира със състояние на съзнанието, което ни дава достъп до вибрационно поле, различно от това на бодърстването – полето на духа. Сънуването е пространствено възприемане на естеството на живота, свързано с духа. То е и естествен процес на изживяване на природата на духа. За индианеца, за шамана това е миг на вписване на телесното в духовното.

Сънуването е временно изживяване, което първоначално дава възможност на човека да общува със света на духовете с помощта на регулирани или нерегулирани видения. То е особен тип тантрично състояние, което може да се променя чрез силата на съзнанието или чрез състоянието, а може и да бъде свързано и с транса.

Само по себе си състоянието на сънуване води до усъвършенстване както на вътрешното, така и на външното пространство. То е важно и от гледна точка на привличането на по-качествена енергия, тъй като възпроизвежда различно поле на пребиваване, което не съществува постоянно в нашето пространство.

Сънуването е вид общуване с макрокосмоса. То има свой собствен временен формат и за нас е важно този формат да намери проява в живота ни. Това е може би най-важното при сънуването. Става дума за нещо като асоциативно време, което няма аналог в развитието на земята. До него се приближават някои типове трансови състояния, но те могат да окажат отрицателно въздействие върху духа ни. По-простичко казано, сънуването е специално енергийно поле, което достигаме по време на сън и в което можем да постигнем необходимите сили. Неблагоприятните сили не могат да ни посетят при сънуване, те посещават съня, а сънят и сънуването имат различни енергийни характеристики.

Сънуването е и пространствена настройка към един от следните светове:

• Светът на Змията. Представя персоналния ни тотем.
• Светът на Ягуара. Обредния свят, в който можем да правим нещо, да творим.
• Светът на Орела (Кондора) – свят на освобождаване или пътешествие.

Разликата между енергията на сънуващия и процеса на сънуване е в това, че програмата на сънуването е извънвремева, а сънуващия живее във временни понятия, което предопределя и степента на познаване на това състояние.  Именно затова първоначално сънуващият преживява космогоничното състояние на сънуването, след това митологичното време със сънуването на Ягуара и едва накрая – действителното време, свързано със сънуването на Орела и способността за формиране на друго съществуване в настоящето. Става дума за специален тип живот на тялото, живот на съзнанието и мозъка, познание за собствения ни живот в рамките на един от трите свята, живот извън този живот.

Сънуването може да се превърне във вид тренировка на съзнанието чрез опита на различното телесно състояние, наричано пътешествието на Кетцалкоатъл или пирамидата Кукулкан. То има девет степени, които започват от съня на Змията, продължават, следвайки огъващото се тяло на змията, достигат до нивото на сънуване на Ягуара и накрая – до сънуването на Орела.

Именно пътят на сънуването определя самото разбиране за сънуването, което ни дава възможност да съзерцаваме Пернатата Змия – тук деветте нива на виждане отговарят на деветте вида време, свързани с проникването в едно от 13-те небеса или свята.

Контролът на законите на третото интегрално поле предполага интегриране в полето на сънуването, което прави възможен животът в тялото на сънуването. Тялото на сънуването е всъщност тялото на шамана. Процесите на формиране на тялото на сънуването и тялото на шамана са много сходни. И двете тела съществуват с цел събиране на сила, като разлика може да има единствено в пътя на познание или следване (ако, разбира се, шаманът не следва единствено пътя на сънуването).

Сънуването в най-значимата си форма не е практика, а път към различни прагове на виждане. Тъй като тялото на сънуването зависи от енергията на физическото тяло, то за сънуващия е важно да разбира трите нива на сънуването – Воина, Шамана и Мага в контекста на пътя им.

Сънуването е не просто определено ниво на живот, свързано с всичко, но и способността да пребиваваме във формат на съзнание от третото интегрално поле. Всеки човек има естествена връзка с тялото на сънуването, която се характеризира със спирането на отделни части на мозъка и активирането на други.

Тялото на сънуването предполага определен статус, които измерва съзнанието ни, т.е. не ние измерваме живота на третото интегрално поле, а то – нас. Състоянието на сънуване създава връзка със света на духа, който не се класифицира, а се проявява. Ние всички се делим на хора, родени за сънуване и родени от сънуване.

Насоката на функциониране на тялото на сънуването се променя с времето и не може да бъде установена, тъй като влиянието на полето е по-силно от операционната система, т.е. мозъкът на сънуващия (който може само да наблюдава). Важни са още и блокажите, които отвличат съзнанието. Тялото на сънуването трябва да се изгради и в това отношение е важно да се разбере как оперира мисленето на сънуващия, чиито действия зависят първо от наблюдението, а след това – от нивото на внимание.

Познанието за процеса на сънуване изисква разбиране на законите на настройването и изграждането на тялото на сънуването – тяло, което може да се запечата под формата на идеограми, каквото се опитват да направят маите и сапотеките.