Истинското богатство

Автор: Дзие Кун

Даоисткият ритуал  Шан-ди (Shang Di, 上帝)  е ритуал за придобиване на богатство, като не става въпрос за богатство в обикновения смисъл на тази дума, а за такива последователно формирани условия като:

• Придобиване на състояние на пълнота.
• Придобиване на състояние на равновесие.
• Придобиване на способности и реализацията на практика на изкуството на натрупване и запазване на енергията.

Чрез ритуала Шан-Ди се изгражда вътрешния технологичен процес на подхранване и работа с енергията на богатството. Това от своя страна изменя тонуса и качеството на човека. Вследствие на тези изменения започва да се разбира същността на енергийните потоци, а тяхното натрупване се възприема като енергийни пари.

Ако процесът на вътрешно натрупване не бъде разбран, човек бива тласнат към зависимост от притежанието. Мозък, който не разбира начина на преразпределение,  действа реакционно и започва да зависи от желанието да има, без да може да го осъществи. А това значи, че няма да може и да натрупва. И всичко се случва независимо от големината на имуществото, което човек притежава. Така той започва да смята, че да имаш достатъчно и да си богат се дължи на вещите, които притежаваш.

В действителност не ние сме тези, които имат нещо, а започваме да принадлежим на това, което си мислим че имаме. Но неподготвеното съзнание не може да  разбере това, защото то зависи от реакциите си при възникване на  желание. Следователно, човек ще бъде винаги в състояние на недостатъчност, ако съзнанието му е неподготвено и ако не е изработил умение за постигане на вътрешна достатъчност. Само наличието на вътрешна достатъчност би позволило количество ѝ да се увеличава. И ако  тя липсва, всяка външна придобивка ще разрушава човека, отдалечавайки го от самия него. И не са важни нито социалния статус и общественото положение, защото богатството е технологичен процес, базиран не на временно притежание на нещо, а на безвременно.

Ритуалът Шан-ди е в способността човек  да напълва себе си от всичко, с което се сблъсква, а не да зависи от притежанията. Истинското богатство е във вътрешната самодостатъчност, а това е фиксиран процес, необходим за хранене на мозъка. Богатството се състои в умението да се приема и отдава енергия. Или казано по-точно — да реорганизира и изразява себе си по отношение на пространството. Ако не даваме нищо на пространството, то и нищо няма да получим. И когато ни се струва, че получаваме, всъщност, попадаме в зависимост от енергия, която ни използва.

Богатство означава да се живее съсредоточено, в достатъчност и тонус. Шан-ди е изкуство на преразпределянето на потоците, като е важно да забележим тези от тях, които ни напълват и подпомагат растежа ни. Понятието „богатство“ винаги е свързано с отношението на вътрешното  притежание към външното. И ако не разбираме какво е това вътрешно притежание, никога няма да имаме и външно притежание. Често вътрешното притежание дотолкова е достатъчно на някого, че той престава да се интересува от външните придобивки и се превръща в отшелник. Но даже и далеч от външното, той остава зависим от него. Често покоят и отчуждението са показател за слабост и недостатъчност. Докато живеем на тази Земя ние имаме нужда от външно притежание, защото това е поле, егрегор, което ни позволява да усъвършенстваме процеса на вътрешното притежание.

Да си богат означава да ти стига това, което имаш. То е процес на умножаване. Самото умение за умножаване на богатството, което предполага владеене на операционната система за управление, ни прави богати. В противен случай ни чака разложение или спад. Това е законът на Шан-ди. Което означава, че ритуалът е средство за построяване на технологичен процес,  а не начин за забогатяване така както на нас ни се иска.

По природа на всеки човек е дадена енергия, която той губи в борбата за външни придобивки. Ако тази енергия е повече, то и придобивките са повече, като е вярно и обратното. А ако започнем да зависим от тази привнесена отвън енергия, то няма да може да регулираме даже собствената си природа. И неумението да възприемем тази природа и да работим с нея води до това, че или оставаме извън  условията на притежание или самите ние ставаме условието някой нещо да притежава за наша сметка.

Задача  на ритуала Шан-ди се състои в разбирането на потока на напълване и притежаване, което означава  да живееш по законите на преразпределението. Най-важният етап на този ритуал е умението да се задоволяваш с малкото. И ако не чувстваме енергията на вътрешното притежание, то не бихме могли да усетим и енергията на външното, а само ще реагираме на тези потоци, оставайки с лъжливото усещане за достатъчност и притежание на нещо.

Това не е отказ от богатство, а отказ от ненужното богатство, което в същността си не е никакво богатство. Богатството е вид пространство и ние трябва да се научим, че всичко, което правим или имаме е нашата ценност. Тоест, богатството не е времево, а извънвремево понятие. Даже самото желание за постигне на това състояние е опасно, защото то е постоянен и непрекъснат процес,  при който е важно мозъкът да се научи да се съсредоточава върху ценности, които можем да отгледаме сами, а не само да ги желаем.

Да притежаваш нещо е формула, свързана с природата на нашата енергия и със способностите на мозъка ни. Тя е в усилието да се намираме в състояние на грижа за израстване. И този процес трябва да бъде постоянен и насочен за получаване на необходимото усилие. Като част от този процес не е насочена към това да имаме нещо, а към изработване на още по-голямо усилие, тоест  към задълбочаване на условията, при които ние управляваме действията си, а не те нас.

Каквито и да са обстоятелствата, щом те нарушават израстването, те са подмяна на вътрешното ни усилие с външно. Не е възможно да имаш нещо, ако искаш да го имаш, даже притежавайки го. Всичко, което имаме вътре в нас, или с нас, е инструмент за работа. Важното е постоянно да усвояваме и да се усъвършенстваме в изкуството на придобиването, тъй като богатството е извор на храна за тялото, енергията, мозъка и духа. Тоест това винаги е енергиен процес. Всички сме разпределени по различни потоци и това, в кой от тях ще бъдем, зависи от нашите качества. Но самото качество е условие, което невинаги е достатъчно, за да има растеж. Следователно, от първостепенна важност е умението да определим качеството си, преди да тръгнем да забогатяваме. А по- нататък трябва да разберем кое е това, което ни носи удовлетворение и да се ориентираме дали това не е само реакция, а не наистина удовлетворяващо ни състояние.