Тайно общество

Автор: Глеб Ду

Появата на тайна или догма, която се установява като нещо различно и недостъпно, създава условия за обособяването и създаването на тайно общество.  Всяко тайно общество трябва да се разглежда в контекста на дълбоко установените виждания, характерни за разглежданото време. Ето защо водещият и водените в това така наречено тайно общество са изключително важни за определянето и разбирането на същността на обществото.

Основното тайнство в едно такова общество е взаимодействието с някакви висши сили, т. е. достъпът до нещо, недостъпно за други. Това означава, че разбиранията на човека неизменно опират в границите на собственото му възприятие, познание и опит. Нещо повече, за човека не само тайното общество, а обществото изобщо си остава тайна. Защото да живееш не означава да имаш познание за живота.

Често хората изказват твърдения за различни теми, без да ги разбират и без дори да са опитали да опознаят въпроса. Затова и тайното общество е не нещо затворено спрямо хората, а затвореността на хората по отношение на познанието и възможностите. За разлика от древните общества, които виждали света около себе си като единство (например от висши сили), съвременният човек дори не разбира какво представлява единството – нито по отношение на вярата (с редки изключения), нито по отношение на познанието.

Тайното общество обикновено се приема за един подчиняващ модел, но то всъщност има за цел да бъде насочващ модел. Подчиняващите му аспекти обаче винаги са свързани с отклонението на човека от самия себе си. Колкото по-силно преобладава отклонението, толкова по-силно хората отричат всичко, което противостои на личната им отклонение. Парадоксалната истина е, че човек защитава собственото си отклонение. И в това състояние на съзнанието човек се оказва отклонен от собственото си съзнание, то се превръща в недостъпна за него тайна. Защото той разглежда всичко от позицията на своето отклонение, без да има силата да проникне нито в същността, нито в силата, нито в задачата.

Днес човек не може да съпостави живота от гл.т. на реакцията си на гръм или на екстрено съобщение по телевизията, тъй като мозъкът му отдавна даже не е дуален, а раздробен на рефлекторни зони. Тайното общество е опит да се проникне в тайната. Но ако обществото заробва съзнанието, то самото се превръща в тайна за съзнанието. Нещо повече, едно такова общество не бива да се нарича тайно, а тъмно.

И тъй като живеем в рамките на едно съществуване, при което тайното общество се опитва да избяга от тъмното общество, започват да се формират различни модели на бягство. В подобни условия тайното общество често се превръща в концентрирано тъмно общество. Ето защо, когато говорим за тайно общество, най-напред трябва да започнем оттам кой го оглавява, а не какво представлява това тайно общество. Да вземем за пример изучаването на физика. Тя неизменно остава тайна за голяма част от хората, тъй като да изучиш нещо истински, означава да проникнеш в него, а не просто да запомниш временно някакъв материал. Физиката е величието на имена като Нютон и Тесла. С тях ние следваме ориентира на съвършената представа за знанието, а не ориентира на информацията. Ако животът ни изгуби този тип висш ориентир, това би означавало ние да се подчиним на ориентира не просто на своето светоусещане, а на своите навици.

Създаването на тайно общество винаги е било бягство от съществуващото, но това, разбира се, невинаги е водило до действителен и конструктивен изход. Затова важното в тайното общество са нашите усилия, а не някакъв тип принадлежност. Идеята за тайното общество трябва да се сведе до идеята да постигнем задълбоченост, в противен случай една тъмнина ще бъде заменяна с друга.