Съзнанието на Ритуала

Ритуалът е общо понятие, което показва необходимостта култа и религията да удържат своята ос на съществуване. Ходът на ритуала се определя от продължителността и основанието за установяването му, както и от неговото развитие.

Във всеки исторически период ритуалът формира определена потребност, необходимост, определено съзнание. От гледна точка на развитието на съзнанието на ритуала най-интересен е пост-античният период на ранно Средновековие, някъде между V и X в.

Този период се характеризира със смесването на етноси и формирането на ритуалната надстройка на християнската църква. Образува се и Франкската държава, въз основа на която впоследствие се появяват и две важни християнски надстройки – метафизичната, в лицето на тамплиерите, и манихейската – в лицето на катарите. И двете от тях се основават на наследството на келтската култура и се оказват под натиска на Арабския халифат в Испания.

Тези процеси, разбира се, биват подпомогнати от падението на Рим и загубата на ориентир у населяващите Европа народи. Макар тук да може да се повдигне въпросът за формирането на Византийската традиция, тя засяга по-скоро съдържанието на Европа след Рим, отколкото същността на един нов Рим. Нещо като влиянието на съвременна Румъния върху Европа. Всичко това се съпровожда с укрепването и разпространението на християнството, както и с трансформиращото влияние на арабите и маврите в различни форми на бита в процеса на разделянето на наследството. С други думи, териториалните процеси всъщност са били в конфликт с религиозните потребности.

В този момент в живота на Европа се намесват богомилите, които под влиянието на павликяните и манихейството формират ако не най-масовата, то най-важната култова жила, свързана с ритуализирането на вероучението. Тук няма да обсъждаме самата концепция на учението, тя не е толкова важна. По-важно е да отбележим необходимостта от ритуал, но ритуал, построен на вярата.

Оттук насетне това движение се развива от италианските патарени, албигойците във Франция и, разбира се, от тамплиерите. Именно то всъщност оказва най-силно влияние върху формирането на рицарската култура, която обединява от една страна привържениците на установената католическа вяра, а от друга – тези, които не са съгласни с нея.

Това означава, че борбата между християнството и езичеството преминава в борба между различни християнски разбирания. Най-интересното тук е, че никой няма нищо против Христос. Разлика има само по отношение на неговата роля и в интерпретацията на отделни аспекти от учението му. Тези процеси като цяло били определени не толкова от религиозни противоречия, колкото от противоречия в съзнанието и в образованието, ако щете. Богомилите и катарите искали да живеят според собствената си настройка, а заобикалящите ги католици налагали своята, без дори да вникват в знанието и понятията, а просто следвайки лозунги за „истинната“ и „неистинната“ вяра.

Днес сме свидетели на положителния резултат от всички тези процеси, който бих характеризирал като формирането на френското и немското съзнание или манталитет. Именно това е ключът към разбирането на ритуала, чиито основи полагат катарите, които имат различен манталитет, представен от множество ритуализирани или всъщност церемониални форми. На мястото на нематериализираното съзнание на вярващите идва материализираното (ще го наречем албигойско съзнание или съзнание на катарите), което се превръща в матрица за съзнанието на ритуала.