Сакральные знания

Сакральные знания Подписаться на канал Knight в Telegram

Русский

Автор: Глеб Ду

Сакральность знаний храмовников скрывается в их символах. Но их можно разделить на ассирийско-зороастрийскую ветвь, связанную с иллюминацией; герметизм, связанный с Древним Египтом; гностическое христианство и кельтскую алхимию, где, собственно, гностическое христианство и было призвано объединить все эти понятия, хотя само оно и распалось на множественные течения, в каждом из которых была своя истина.

Среди них выделяются манихейство, с его персонификацией света; павликиане, опирающиеся на идею совершенного бога с персонификацией духа; и катары, ориентирующиеся на высший источник света. Но всех их объединяет идея иллюминации, или воскрешения, и их можно считать в той или иной мере иллюминатами (или даже орденом Луча света).

Так или иначе, все знания, связанные с природой высшего света, являются источником познания, где главное учение, конечно, должно быть представлено Евангелием. Но основная сложность всех Евангелий, признанных и не признанных, это их кодировка, которая в одних случаях умышленна, в других случайна, а в-третьих — естественна. Ведь если смотреть на Евангелие не как на житие Иисуса из Назарета, а как на историю обладания высшим светом, то сразу меняется и отношение к происходящему, и подход к восприятию.

Собственно, сказанное подобно методу осмысления Евангелия от Фомы, которое можно рассматривать как путь к внутреннему свету. Но если в Евангелии от Фомы это выглядит явственно, то совершенно не обязательно, что при определенной трактовке этого нет в остальных Евангелиях. Собственно, на это опирались тамплиеры и катары, считавшие христианство гностическим учением. Основная доктрина учения — это вскрытие и развитие внутреннего света, который только и может воссоединиться с высшим духом. Помимо этого, важность в познании света — это познания себя. Невозможно познать себя, не познав внутренний свет.

Удивительным в сакральных знания является и отношение к женщине. Да, Евангелие от Марии Магдалины было официально обнаружено в XIX веке, но с ним вполне могли быть знакомы тамплиеры. То есть я хочу сказать о важности женщины в сакральном гностическом учении. Возможно, это вообще связано с природой женщины, более восприимчивой к пониманию природы света и духа как самостоятельно одухотворенного тела.

Не будем забывать, что основная концепция тамплиера — это взращивание, а не просто следование одухотворенному пути. И то, что Мария Магдалина могла понять больше или не так, как другие апостолы, — в этом нет ничего удивительного. Знание не может отрицаться по половому принципу. Но и Евангелие от Петра не является каноническим, являя собой при этом серьезнейший скреп. Конечно, многие свидетельства не ясны, но гностическое учение все же опирается не на то, кто видел воскрешение Иисуса, Петр или Мария Магдалина, и не на то, кто чего сказал и даже написал, а на умение понимать метафизику.

Обращение к апостолам — это обращение к тем, кто взрастил в себе внутренний свет, и здесь количество гораздо больше, чем двенадцать. И тогда апостолы выступают просто мерой, мерилом света, как, собственно, выступали боги Египта или греческие боги. Поэтому все апостолы, включая Иуду Искариота, несли гностическую весть. Конечно, на все можно смотреть художественно, но, если смотреть гностически, тот же Иуда выполнял определенную роль в учении (скажем, сохранение знания о духовном теле или теле света, и увод в сторону тех, кто видит только грубое физическое). Но подобное мы наблюдаем и при сожжении тамплиеров и катаров. В переводе это может звучать так, что если сознание не готово, не обладает проницательностью, то человек не просто становится предателем своей души, но и ее убийцей. То есть здесь присутствует претензия не просто на образованность, а на гностическую образованность. Нужно признать, что любое учение — это миф, если оно не пробуждает сознание и не формирует в нем свет.

Более подробно читайте в книге «Тамплиер. Мера». 

Български

Сакралните знания

Автор: Глеб Ду

Сакралността на знанията на пазителите на храмовете се крие в техните символи. Условно може да ги разделим на: асирийско-зороастрийско течение (свързано с илюминацията); херметизъм (свързан с Древен Египет); гностично християнство и келтска алхимия. Всъщност, гностичното християнство е било призвано да обедини всички тези понятия, но самото то се разпаднало на множество течения, всяко от които опиращо се върху собствена истина.

Сред тези течения се открояват: манихейството с персонификацията на светлината; павликяните, опиращи се на идеята за един съвършен бог и персонификацията на духа, и катарите, ориентирани към висшия източник на светлина, на светимост. Всички представители на посочените течения са обединени от идеята за илюминацията или за възкръсването, така че може да ги смятаме в определена степен за илюминати (дори за Орден на лъча светлината).

Така или иначе всички знания, свързани със същността на висшия тип светлина, на светимост, са източник на познание и в него главното учение е представено от евангелието. При всички евангелия обаче (признати или не), основната сложност се поражда от това, че са закодирани. В някои случаи това е умишлено създадено, в други е случайно, а в трети е възникнало естествено.

Всичко казано дотук е подобно на метода на осмисляне на „Евангелие от Тома“, което може да разглеждаме като път към вътрешната светлина. И ако формулировката на този път в „Евангелието на Тома“ изглежда ясна, това съвсем не означава, че при определена трактовка няма да я открием и в останалите евангелия. На този код са се опирали тамплиерите и катарите и за тях християнството е представлявало гностично учение. Основните постулати на учението са разкриването и развиването на вътрешната светлина, защото само тя може да се съедини с висшия дух. Освен това, важният момент в познанието за светлината е познанието на самия себе си. Невъзможно е да познаеш себе си, без да си познал вътрешната си светлина.

Впечатляващо при сакралните знания е и отношението към жената. Вярно е, че „Евангелие на Мария Магдалена“ е официално открито през XIX в., но е напълно възможно с него да са били запознати и тамплиерите. Т.е. искам да отбележа важността на жената в сакралното гностично учение. Възможно е това да е свързано изцяло с природата на жената – тя е по-възприемчива към разбирането същността на светлината и на духа като самостоятелно одухотворено тяло.

Нека не забравяме, че основната концепция на тамплиера е усъвършенстването, а не просто следването на духовния път. И няма нищо учудващо във факта, че Мария Магдалена е успяла да разбере нещо повече и по по-различен начин от останалите апостоли. Знанието не може да бъде отричано по полови признаци. Дори „Евангелие на апостол Петър“ не е канонично, което не му пречи да е най-сериозното. Разбира се, много от свидетелствата не са ясни, но все пак гностичното учение се опира не на това кой е видял възкресението на Иисус, апостол Петър или Мария Магдалена, и не на това кой какво е казал или дори написал, а на умението да се разбира метафизиката.

Обръщението към апостолите е обръщение към този, който е усилил вътрешната си светимост и броят на тези хора е много по-висок от дванадесет. В такъв случай, апостолите стават просто мяра, мерителна единица на светлината, подобно на египетските или на древногръцките богове. Те, включително Юда Искариот, са носели гностическата вест. Разбира се, на всичко може да се гледа по художествен начин, но ако погледнем гностически, Юда е изпълнявал определена роля в учението (съхраняването на знанията за духовното тяло или за светимостта и дистанциране на онези, които виждат само грубото, физическото тяло). Другояче казано, ако съзнанието не е готово и не притежава проницателност, човек не просто предава душата си, но и се превръща в неин убиец. Следователно, тук се претендира не просто за образованост, а за гностическа такава. Трябва да признаем, че всяко учение става мит, ако не може да пробуди съзнанието и не породи в него светлината.

Повече подробности може да прочетете в книгата „Тамплиер. Мяра“.

Другие программы

Новости проекта The Perfect One