Сакральная геометрия

Сакральная геометрия Подписаться на канал Knight в Telegram

Русский

Автор: Глеб Ду

Сакральная геометрия — это вид геометрии, представляющий напряжение пространства. Он характеризуется заданной формой завершенностью. В том или ином виде сакральная геометрия представляет собой объем, который напоминает вид кристалла и обозначается пентаграммой. Это скрытое изображение местности, помещения или, скажем, ритуала, который несет в себе геометрические и математические законы в пространстве, в котором преломляются временные законы объема, света и цвета, выражаясь иной плотностью и вибрациями.

Знания о сакральной геометрии мы находим в культуре всех античных народов, но особое их продвижение стоит приписать кельтам, сакральная геометрия которых сформировала их мифологию, место проживания, да и, собственно, само понятие «кельт». Именно особое отношение, восприятие сакральной геометрии сформировало и саму сакральную страну кельтов Ирландию. Это страна, где кельт — человек не по происхождению, а по призванию. Тем самым Ирландия — это место, геометрия которого есть то изначальное, что развивает условие для правильного становления кельта.

Конечно, каждый этнос определяет свою сакральность, пытаясь опереться на места силы, но бывает, что их нет или их недостаточно либо он ритуализированы до эгрегорной сути. Впоследствии мы это наблюдаем в период расцвета архитектуры, когда понятие сакральности, выраженной в пропорции или золотом сечении, стало основополагающим для приватизации пространства (вспомним Шартр, Росслин, Нотр-Дам-де-Пари, заменяющие языческие места, как, скажем, Стоунхендж или пирамиды в Гизе, на геометрию силы).

Правда, этому пришел конец в эпоху Возрождения, когда вычурность стала подменять сакральность. Конечно, особенно интересно рассматривать сакральную геометрию через призму полярности ее связей, которые образуют сетки напряжения. Но здесь нужно владеть законами понимания пространства, сакральных линий. Это ступень особого духовного ментального бытия, когда в пространстве мы не только представляем, но и понимаем напряжение, которое находится внутри некой кристаллической формы. Для этого нужно понимать «законы видения», то есть уметь как бы «внимать» пространству.

«Внимать пространству» означает понимать меру, определяющую его развитие. Если не воспринимать эту меру, то невозможно понять эффективность контакта, связи с пространством. Наш мозг — это резонансная камера пространственной меры, и получается, что, прежде чем познавать сакральность пространства, нам нужно понять сакральность нас самих, то есть уметь настраиваться на сакральность. Основной смысл настройки — восприятие точки генерирования или абсорбирования энергии.

Сакральная геометрия всегда соотносится с идеей совершенного пространства, которое не растекается, а увязано и имеет свой угол силы или Вифлеемский угол, или Порождающий угол. Максимальное количество таких углов (или вязей, узлов, создающих особое напряжение, порождающее силу) — девять. Подобные узлы святой Колумба соотносил с понятием всепорождающей чаши, что соотносимо и с понятием Грааль.

Сакральная геометрия — это вид геометрии, представляющий напряжение пространстваСакральная геометрия — это вид геометрии, представляющий напряжение пространства

Если примеров сакральной геометрии небольших пространств достаточно много (возьмем ту же часовню Росслин), то понять ее в пространстве гораздо сложнее. Посмотрим, к примеру, на сакральную геометрию Шотландии: ее центр — в районе озера Лох-Мой (гэльск. Loch A’Mhoigh), который связан с кланом Макинтош. Самое важное здесь — наличие семи треугольных пространств. То есть какой бы большой ни была сакральная форма, она должна читаться через малые и иметь определенные углы, которые и указывают на то, что там происходит регенерация энергии.

Български

Сакрална геометрия

Автор: Глеб Ду

Сакралната геометрия е вид геометрия, която изразява напрежението на пространството. Тя се характеризира със зададена форма, която има завършеност. В една или друга степен, сакралната геометрия представлява обем, който напомня своеобразен кристал и се обозначава с пентаграма. Това е скритото изображение на местността, помещението или, така де се каже, на Ритуала. То съдържа в себе си геометричните и математични закони на пространството, в което се пречупват времевите закони на обема, светлината и цвета, изразяващи друга плътност и вибрация.

Знанията за сакралната геометрия могат да се намерят в културите на всички антични народи, но следва да се отбележи, че най-силно развитие тя е претърпяла при келтите, чиято митология, места на пребиваване и даже име („келт“) са се базирали върху сакралната геометрия. Именно това особено отношение и възприятие за сакралната геометрия е образувало и сакралната страна на келтите – Ирландия. Това е страна, в която келтът е човек не по произход, а по призвание. В същото време Ирландия е място, чиято геометрия представлява това изначално условие за правилното превръщане на човека в келт.

Всеки етнос, разбира се, определя своята сакралност като се опитва да се опре върху места на силата, но понякога такива няма или те не са достатъчно, или самия етнос е формално ритуализиран до егрегорна същност. Това впоследствие се наблюдава в периода на архитектурен разцвет, когато понятието за сакралност започва да се въплъщава в пропорцията на златното сечение и става основополагащо за свързването с пространството. Нека само си припомним Нотър Дам дьо Шартър, Нотър Дам дьо Пари, Рослинския параклис, които са заменили езическите места (като напр. Стоунхендж или пирамидите в Гиза) с  геометрията на силата. Това, разбра се, свършва в епохата на Ренесанса, когато показността започва да подменя сакралността.

Много е интересно да се разглежда сакралната геометрия през призмата на полярните й връзки, които формират мрежи от напрежение. Но за тази цел се изисква владеене и разбиране на законите на пространството и  сакралните линии. Това е степен на особено духовно и ментално битие, където нашето присъствие в пространството се характеризира не само с изразяване, но и с разбиране на напрежението, което се намира вътре в определена кристална форма. За това се изисква разбиране на „законите на вътрешното виждане“ или умение за „вписване на вниманието в пространството“.

„Вписването на вниманието в пространството“ означава да се разбира мярата, която определя развитието му. Ако тази мяра не се възприема, то няма как да се разбере ефективността на контакта, връзката с пространството. Нашият мозък е камера за резонанс на пространствената мяра. А това означава, че преди да познаем сакралността на пространството, ние трябва първо да познаем собствената си сакралност, като се научим да се настройваме върху нея. Основният смисъл на настройката е във възприемането на точката на генериране или абсорбиране на енергия.

Сакральная геометрия — это вид геометрии, представляющий напряжение пространстваСакральная геометрия — это вид геометрии, представляющий напряжение пространства

Сакралната геометрия винаги се съотнася с идеята за съвършеното пространство, което не се разтича, а е свързано и има свой ъгъл на силата, или Витлеемски ъгъл, или Пораждащ ъгъл. Максималното количество на тези ъгли (или възли, създаващи особено напрежение, пораждащо сила) е девет. Подобни ъгли свети Колумба е съотнасял с понятието за всепораждаща чаша, или понятието за Граал.

Другие программы

Новости проекта The Perfect One