Принадлежност към света на Ритуала

Автор: Глеб Ду

Принадлежността към света на Ритуала и управляването на себе си в Ритуала са различни неща. Ритуалът е безмълвна реч, необходима за метафизичното развитие. Принадлежността към света на Ритуала може да разкрие настоящето ни. Нали, например, срещата с Витата стълба трябва да стане реалност, която трябва първо да се възприеме. Трябва да се научим да контролираме сянката си. Принадлежността към Ритуала представлява определена  координата във времето, която изисква адаптирането на други смисли и влизането, включването в друга информация и начин на поведение. По този начин, принадлежността към Ритуала, още не ни прави тъждествени на задачите на  Ритуала.

Ритуалът ни устремява навътре в нас, но това не гарантира, че и ние се устремяваме в Ритуала. Това е важно понятие в материализацията на Ритуала, без което се губи и ограничава преживяването на процеса, в резултат от което той става делим на живот в Ритуала и извън него. Ритуалът е събитие, което трябва да осигури пространство за материална устойчивост на друго време. Това е основа на метафизиката и най-важно условие за реализация както на базовите условия в търсенето на нашето място в пространството на Ритуала, така и на висшите сакрални планове.

За да се докоснем до силата на Ритуала, е важно да се премине през принципното съответствие на принадлежността ни към света на Ритуала и потапянето в него. Без това можем да попаднем в капана на безсилието или навика. Трябва да се намери съответствие между рационалността и ирационалността на света на Ритуала, което е невъзможно без принадлежността, която по своята същност представлява изработено отношение към този процес.