Остров Имрам

Остров Имрам

Русский

Автор: Глеб Ду

Дорога, на которой стоишь —
это граница твоего владения.
Глеб Черный

Остров Имрам, или наследие кельтов — это определенное состояние, восприятие мира, которое не представляет временные процессы, но взаимодействует с ними. Это пять вневременных дорог, выраженных племенем Портолона, племенем Дану, фоморами, фениями, или людьми Миля — теми, кто преодолевает законы времени.

Это определенная геометрическая конструкция, где граничат все миры, с которыми связано трехмерное пространство. По сути, мир кельтов может находиться везде, и он наиболее близок к идее строительства, идее храма, то есть он ритуализирован, представляя своеобразный остров Имрама.

Пять состояний пространства — это своеобразные дороги, по которым может развиваться пространство. Они имеют свою иерархию в зависимости от количества узлов или энергетических сил, которые представляет та или иная дорога. Все дороги сходятся в центре, в Таре. Каждая дорога — это метрическая система. Все вместе они показывают архитектуру пространства. К каждой дороге привязано то или иное пространство и процессы, связанные с ней.

Место, где дороги соединяются, — это переход в иное пространство, которое раз в году вбрасывает нам энергию. Это происходит в ночь на самайн, а сам процесс называется рождением Конна. При этом каждая дорога связана с сидом или несколькими сидами, где происходит аккумуляция энергии. Когда энергия там преобразована, она также выходит наружу. В кельтской мифологии это называется песней Финна. Это зарождение сверхъестественных сил, которые имеют невидимую оболочку, но живут в нашем пространстве. Знания о дорогах сокрыты, так как это матрица нашего пространства. Они представляют пять пространств, которые наполняют пять священных деревьев, в которых пять кристаллических храмов обслуживаемые пятью фелидами, хранителями знаний о них.

Это линейная конструкция горизонтального пространства, которая как бы отображается на плоскости. В объеме изометрии это кельтская Кефалайа, показывающая связь линейного измерения с пространственным, как в жизни кельтов, так и в их связи с манихейством, катарами и тамплиерами.

Важнейшим, так сказать, возбуждающим началом является здесь пространство, обозначающее теллурические токи. Это как раз то, что понимает фелид, поэтому он и ведает жизнью в пространстве, ведает ритуалом.

Наследие кельтов — это искусство формировать путь. И характер этого пути здесь очевиден: это метричность, или мера. Кельтский космос образует как вертикальную, так и горизонтальную конструкцию с пятичленным делением, что определяет законы не просто сакральной геометрии, а кельтской сакральной геометрии.

Български

Остров Имрам

Автор: Глеб Ду

Пътят, на който стоиш е границата на твоето владение.
Глеб Черни

Остров Имрам, или наследството на келтите е определено състояние и възприятие за света, което не изразява времеви процеси, но взаимодейства с тях. Това са пет извънвремеви пътища, изразени от племената Портолон и Дану, от фоморите, фениямите, или хората на Мил — тези, които преодоляват законите на времето.

Това е определена геометрична конструкция, с която граничат всички светове, с които е свързано триизмерното пространство. Светът на келтите всъщност може да се намира навсякъде и е най-близък до идеята за изграждане, идеята за храма. С други думи, той е ритуализиран, като по този начин представлява своеобразен остров на Имрам.

Петте състояния на пространството са своеобразни пътища, по които може да се развива пространството. Те имат своя йерархия, в зависимост от броя възли или енергийни сили, които всеки от пътищата има. Всички пътища се стичат в центъра, в Тара. Всеки път представлява метрична система, а всички заедно показват архитектурата на пространството. Към всеки път е привързано едно или друго пространство, както и процесите свързани с този път.

Мястото, където пътищата се съединяват е точката на преход в друго пространство, което веднъж годишно впръсква енергия в нашето. Това се случва в нощта на самайн, а самият процес се нарича „раждането на Кона“. Освен това, всеки път е свързан със сид или няколко сида, в които се акумулира енергия. Когато енергията там се преобразува, тя също излиза навън. В келтската митология това се нарича песента на Фин. Това е зараждането на свръхестествени сили с нова обвивка, които обаче продължават да живеят в нашето пространство. Знанията за пътищата са скрити, тъй като това е матрицата на нашето пространство. Те представляват пет пространства, които  напълват пет свещени дървета, в които пет кристални храма се обслужват от пет фелиди, които пазят знанията за тях.

Това е линейна конструкция на хоризонталното пространство, която се изразява като плоскост. В обема на изометрията това е келтската Кефалая, показваща връзката на линейното измерение с пространственото, както в живота на келтите, така и във връзката им с манихеите, катарите и тамплиерите.

Най-важното, така да се каже, възбуждащо начало тук е пространството, обозначаващо телуричните точки. Именно това разбира фелида и затова отговаря за живота в пространството и за Ритуала.

Наследството на келтите, това е изкуството да се формира път. И характерът на този път тук е очевиден: метричността или мярата. Келтският космос образува както вертикална, така и хоризонтална конструкция с деление от пет части. И това определя законите не просто на сакралната геометрия, а на келтската сакрална геометрия.

Другие программы

Новости проекта The Perfect One