Клетва

Автор: Глеб Ду

Клетвата трябва да има понятие. То включва и понятието за нарушаване на клетвата, предполагащо реално възприятие на наказанието на небето и земята. Както и да го погледнем, клетвата се опира върху страхът на човека да получи висше наказание, в случай че я наруши.

С течение на времето, страхът за живота е заменил висшето наказание. Макар и да е удължил живота на клетвата, този страх я е насочил вече в плоскостта на една по-низша инстанция на умозаключението. И днес отсъствието на причастност на човека към висши ценности, изградени върху духа, лишава клетвата от значимост, като в най-добрия случай я прави временна.

Клетвата се е превърнала в емоция, във форма на психически дразнител. И ако човек не  е ангажиран с някакви идеи, които да трябва да защитава и се намира извън удържането дори на идеята, то какво да кажем за клетвата? А ако мисълта за висшето наказание е лишена от вяра и знание, тя става ерес за тези, които оперират с догми.

Освен това днес, когато ерес можем да наречем изобщо всичко, в зависимост от нивото на разбираме или даже настроението, а не в зависимост от ценностите, то понятието за клетва става анахронично. Културата на живота н човека трябва да носи вертикално обоснование. Тогава има разбиране за енергията на въпроса и суверенитета на властта на една енергия над друга.

От това доколко човек се намира в съпоставка на екзотеричното и езотеричното, зависи и как ще се активира съществуването на мозъка му, реален показател за което е това, какво човек съзерцава. Тази особеност определя враждебността на човека към всичко. Смисълът на клетвата не трябва да се предполага. За да се опираме върху нея, тя не трябва да минава отвъд определението на мисълта.

Буквалното значение на клетвата е в това да се пази дадената в клетвата дума. Та нали заклевайки се ние се посвещаваме да служим на това, което сме приели със съзнанието си.

Без реално постигане на това, което пазим или без отговорност за поетите задължения, се снема и разбирането както на клетвата, така и на това, което се крие зад действието й. Защото игнорирането на цялата верига, която води до това, което се нарича тайна, започва да смесва значението на клетвата с различни форми на предупреждение.

Смисълът на тайната, следователно, е в самия инструмент на тайнството и формирането на отношение към него. И тук за начало е добре да се помисли за разликата във формирането на това отношение през времето. Да, да не се казва на някого нещо може и да е полезно, но нали трябва още да умеем и да не говорим. По този начин клетвата представлява един от символите на метафизично познание на ритуала, а не приобщаване към една велика тайна, която дори и да съществува, изисква още и възможност да се проникне в нея.