Мозък, съзнание, мисъл

Мозъкът, съзнанието и мисълта определят мозъчната активност, като участват както в изграждането на самото тяло на мозъка, така и в организирането на съзнанието и мисълта. Но ако съзнанието ни няма тяло, то и мисълта е безтелесна. Същевременно, наличието на мозък не означава наличие на съзнание и мисъл.

Това, което наричаме мисъл, е просто временна възбуда, причинена от външен фактор, която се обработва от неврони, ориентирани навън. Например, невроните на очите (невроните на мрежестата мембрана), на ушите (неврони на спиралния канал), неврони с намалени функции на мозъчна активност или на вътрешните органи. Разликата се състои в химичните, механични или електрически сигнали и мястото на тяхното обработване и акумулиране, които определят не само възможностите на съзнанието, но и изобщо наличието му.

Най-сложни за съзнанието ни са процесите, свързани с вътрешните реакции на мозъка, които определят умствената дейност. Уви, често личното разбиране на тези процеси е само илюзия, реакция на мозъка към самото съзнание и мисъл. Това означава, че трябва да разберем не съзнанието, а силата му, за да разберем физиката, мозъка, мисълта и самото съзнание.

Ако не възприемаме силата на съзнанието, която се основава на природата на мозъка и изработваната с негова помощ архитектура на мисълта, ние оставаме просто въвлечени в генерирането на мисли или в простото реагиране (на външни дразнители). За да опознаем възможностите на съзнанието си, трябва да разбираме усилието, което ни води до разбирането на съсредоточението. Простичко казано, налични ли са у нас необходимите функции, които да ни позволят да се замислим?

Реализирането на природата на съзнанието изисква актуализиране на мозъчните клетки, можем да наречем това още изграждане на разбиране за света, което е различно и създава различни мисли, а така се създава и необходимият за съзнанието ни формат на мислене. Но ако мозъкът не може да бъде задействан и включен в мисловен процес, то тогава ние не притежаваме собствени мисли.

Излиза, че в процеса на изграждане на съзнанието, мислите и мисленето, водеща роля трябва да има мозъкът, който създава необходимата съзнателна мембрана, свързана с невронната активност, с генерирането на нервен импулс.

Ето защо основният резервоар за съхранение на съзнанието ни е мозъкът. Съзнанието е невидимият скелет, като при задействане на съсредоточението и съзнателното му насищане той води до вътрешно подхранване чрез мозъка и тялото.

Освен това ние често приемаме за мисъл нещо, създадено от невроните, върху които се оказва външно въздействие – нещо, което сме видели, чули или почувствали. На практика това е само реакция. Или продукт на дейността на маса гръбначни сензорни възли, свързани с различни вътрешни органи.

Важно е да разберем, че съзнанието е функция. Изработването на неврони също е функция. Въпросът е коя от тези функции доминира, тъй като оформеното съзнание също може да генерира неврони.