Метафизика на мозъка

Автор: Gleb Du

Истинското знание не се крие  в самото знание, а в процеса на познанието. Метафизиката представлява мисловния израз на съществуването, на същността (ens rationis – причината за съществуването, лат.), тя е овладяване на пространството и времето.

Метафизиката на мозъка е свързана със съзнателния процес на създаване. Този процес изисква различни по степен усилия, като най-ценният му аспект са мисълта, съзнанието и мъдростта, за които човек е роден (ad cogitandum et agendum homo natus est – човек е роден за мисли и действия, лат.).

Метафизиката на мозъка изследва способностите на мозъка и начините за реализирането на тези способности, като разглежда човека от перспективата на развиването на различни мисловни функции, характерни за еволюционното му развитие. За да можем да оценим ефективността на работата на мозъка, трябва да можем да боравим с възможностите му, което зависи от организирането на процесите на взаимодействие на човека и мисълта.

Способностите на мозъка се променят не само с времето, но и в резултат на изработваните в него усилия, включително и под влияние на колективните и егрегорни фактори, които подпомагат изграждането на личното усилие, или напротив – загубата му, което води до понижаване на мозъчните функции.

Метафизиката на мозъка е нещо вътрешно, което обаче дава отражение на всички нива на живота ни. Тя дава възможност да проявим уменията и съзнанието си. Помага ни да бъдем отворени към познанието, да живеем в състояние, което изисква познание, дава ни необходимите умения и превръща тъмата в светлина. Метафизиката на мозъка ни дава възможност да опознаем чрез ума си съвършенството.