Вегетативният мозък

Автор: Дзие Кун

От гледна точка на осъзнатостта, вегетативният мозък е условно-пасивно състояние на мозъка, което се характеризира с възбуда и липса на разбиране или контрол над тази възбуда.

В това състояние мозъчната дейност зависи от въздействието на околната среда и това въздействие е по-силно от съзнателните реакции. Работата на мозъка се състои в примитивно настройване на периферната и централната нервна система. Мозъкът осигурява просто определени вътрешни биохимични функции и участва в адаптирането на физическата и психичната дейност. Цялата дейност протича в кората на главния мозък, която оказва влияние върху жлезите (и най-вече хипоталамуса).

Основната вътрешна дейност на главния мозък се определя от дейността на гръбначния мозък, който му предава импулси от различни телесни системи и органи. В този смисъл, вегетативният мозък е вид мозък, който възприема въздействието на дразнители от външната и вътрешна среда и интегрира тези сигнали в хипоталамуса.

В чист вид вегетативният мозък се проявява и при липса на каквито и да е значими реакции, като например проследяването на даден обект с очи или реагирането на глас, когато човек не проявява никакви признаци за изживяване на емоции или когнитивни функции. Като цяло, преобладаването на вегетативното състояние над осъзнатото вече прави мозъка вегетативен.

Простичко казано, неразвитото съзнание не просто развива зависимост от вегетативното състояние, но дори понижава тоналността му. А вегетативността има определена тоналност и дори определен характер на развитие – например, при формирането на шамански мозък, който спомага за настройване към природната сила и взаимодействието с нея.

Накратко, вегетативният мозък представлява различни състояния в зависимост от нивото на съзнанието и представя физическите импулси на пространството. По правило, функционалните особености на този тип мозък са подчинени на външните сили. Той може да възприема и активността на висшите полета, ако в природата е налице активност на висши тонални функции.