Срединният мозък
Автор: Дзие Кун
Срединният мозък и функциите му зависят от способността за поддържане на равномерно устойчиво усилие в главния мозък. Така в съзнанието ни се създава постоянно неизменяемо усилие.
Срединният мозък е специфично състояние на мозъка и съзнанието, свързано с поддържането и осъществяването на вътрешни връзки в мозъка, което води до повишаване на вниманието. Това специфично хармонично състояние на ума предполага конкретен вид осъзнатост, при която умът може ако не да контролира всички действия, то поне да се фиксира върху тях. Това условие е изключително важно за въвлечеността на човека във всички действия, които можем да наречем „определяеми“. Дори и да не го разбира, човек е въвлечен в определяемото.
Срединният мозък означава, че участието на съзнанието в живота на индивида надделява над отстранеността. Този мозък, разбира се, създава определен тип възприемане и взаимодействие със света. Именно срединния мозък можем да наречем човешки, тъй като тук понятията срединност и човек съвпадат.
Срединният мозък спомага за удържането на постоянство и създаването на условията за израстване на ума и съзнанието. В същото време той е важна предпоставка за обективното мислене, при което възприемането на света се формира от определена дълбочина на вълните, определяни от условията за функциониране на срединното съзнание. Този процес се базира на срединните невронни връзки. Тези невронни връзки поддържат устойчивостта на физичните и енергийни реакции и изработват определено изживяване на реалността, което не може да бъде възприето без наличието на срединен мозък.
Така срединният мозък материализира реалността въз основа на хармонизацията и баланса, които отговарят на природата на срединното.