Пренаталния мозък

Автор: Дзие Кун

Пренаталният мозък е вид трансперсонално свойство на мозъка, той представя кода на личната природа на човека. Пренаталният мозък отразява структурните особености на целия човешки мозък и мислене, като изявява многото несъвместимости в природата на мозъка и в схващанията за състоянията на мозъка и за мисленето.

Личният код на човека определя персоналните предпоставки за мисленето и схемата на мислене в представите за времевите и пространствените изживявания, енергийно зависими от времевите фактори. Въпреки това човешкото съзнание, по правило, не отчита вътрешните импулси.

Същевременно пренаталният мозък е свързан с пораждането на съзнание от определено поле, затова и човекът съответства на определено интегрално поле. Тази висша материализация на дадено съзнание в тялото на мозъка ни показва, че съзнанието е първично спрямо мозъка като съществуване и живот.

Пренаталният мозък представлява единно съзнание, което предопределя съществуването ни и изначално съдържа информация за всички полета, свързани с нас. Тук, разбира се, можем да обвържем пренаталността с идеята за подсъзнанието, но само по отношение на неразбирането на подсъзнателните импулси.

Трудността в разбирането на пренаталния мозък се дължи на изключително пространствената му връзка с всичко. По правило доминира информацията на едно поле, но обемът информация, свързан, например, със седмото интегрално поле, което подхранва природата на ума, също може да доминира. Това се нарича още карма.

Да се разбере природата на пренаталния мозък не е лесно и дори не е непременно необходимо, важно е обаче да се обозначат параметрите му и да се определят онези от тях, които са свързани с условията на генериране. Като цяло това е файл, в който може да има много съотношения и всички те да не се вписват в разбирането за материалния свят, който всъщност е условен. Кое е по-материално – цветето, минералът или енергията им? Мозъкът на човека или неговото съзнание?

Приучаването на ума на рутинност нанася сериозен удар по възприемането, проявата и дори съживяването на пренаталния мозък, който намира вратички в несъзнателното ни, включително в съня. Това пречи на разбирането и опознаването на природата на древните хора, чиито ум бил ориентиран към много трансперсонални процеси (разбира се, от днешната ни гледна точка).

Трябва да се научим да се вглеждаме в пренаталното състояние на мозъка, за да не изгубим дадените ни файлове. Това, всъщност, ни води и до самата същност на съзерцанието – изработването на усилие за вътрешно съединяване, т.е. на себепознание. Как можем да направим нещо със себе си, ако не сме постигнали най-важното – да опознаем себе си?