Пост-тонален мозък

Автор: Дзие Кун

Пост-тоналният мозък е вид мозък, който излиза извън рамките на първичната координатна система. Той разчита на привнесени доминантни невронни връзки, по правило, от висш порядък. Това е свързано с генерирането на мозъчна активност, най-често ирационална, съпроводена от транспозиция (промяна на височината на тона) на невроните. Тези условия се дължат на факта, че тоналната основа на мозъка е останала неоформена (или по някаква причина е била разрушена).

Характерно за пост-тоналния мозък е състояние, свързано със сложни процеси, които са на практика неподвластни на съзнанието. Същевременно, ако се създаде усилие, което може да оперира с това състояние, човекът може да премине на нов етап на еволюционното си развитие, при който съзнанието му ще надделее и в известна степен дори ще поеме и замени много от мозъчните функции.

Затова сред понятията „мозък“, „съзнание“ и „мисъл“, съзнанието има доминиращо значение. Важно е обаче каква ще бъде и организацията на това съзнание – рационална или ирационална. Друг важен фактор е и кой или какво управлява съзнанието. По правило, това остава извън контрола на човека и зависи или от природата му или от закачането на съзнанието към някакъв неконтролируем поток (например информационен).

При всички положения, устойчивостта на съзнанието остава извън сферата на рационалното разбиране, а самият мозък се разглежда като нещо, което лежи между екстатичното и ирационалното. Това създава и необходимостта от специална подготовка, която ще създаде възможността за реализация според законите на функциониране на пост-тоналния мозък.