Сакрална анатомия на мозъка: слепоочни дялове
Автор: Дзие Кун
Мозъкът е орган, който изразява цялата интегралност на човешката природа. Всички негови отдели са свързани в единна система, като при това са интегрирани и в различни полета или нива. От гледна точка на човешката природа слепоочните дялове са изключително важни (това е мозъчен отдел от четвърти разред), тъй като от тяхното състояние всъщност се определя… човешката природа. Този отдел физически зависи от костния мозък на четвъртия предел, изработван в бедрените кости. Подхранването на слепоочния дял е ключово условие за формиране на честотите, характеризиращи човека като такъв, а това предполага премахване на зависимостта от вегетативни процеси. Така човешкият живот може да се раздели на период, в който мозъкът зависи от тялото, и период, в който тялото зависи от мозъка.
Основата за формиране на операционна система на съзнанието зависи от степента на развитие и – преди всичко – от синхронизирането на разглежданите мозъчни дялове. Слепоочията притежават геометрична структура, която напомня кристалната решетка на топаза и изграждат клетки, чиято тоналност повишава жизнеността на човека. Това е и основен център на вниманието в човешкия мозък, който отговаря за неговото генериране.
Нарушенията в разглежданата зона водят до нарушаване на хармонията в целия мозък, влошена памет и емоционален дисбаланс. Геометрията на слепоочните дялове притежава определено напрежение, което задълбочава възприятието ни на тази зона. С това разбирането ни за нея става далеч по-дълбоко от чисто физическото, макар по природа това да е геометрично най-структурираната част от мозъка.
Най-висшето небесно значение на четвъртия интегрален отдел на мозъка е свързан с астеризма: това е вид усилие за групиране на звездите. Характерните представители на небесния план на слепоочния дял са кратни и могат да съответстват на редица съзвездия (в зависимост какъв е личният код на конкретния човек). В най-голяма степен тази честотна връзка се отнася до съзвездието на Везните.