Даоистка медитация

Автор: Дзие Кун

Даоистката медитация е понятие, което трябва да бъде разяснено специално, защото даоистката традиция залага определен технологичен процес, който се опира на знания за вътрешното развитие и алхимия.

Под влиянието на будизма в даоистката традиция се появяват специфични форми на медитативна работа, свързани със съзерцанието. Практиката за настройване и методът за съзерцание са утвърдени от Школата на висшата чистота (Шанцин, Маошанска традиция) и именно те предопределят специфичния характер на онова, което наричаме даоистка медитация.

1. Овладяването на пътя

Пътят като философско понятие и овладяването на пътя като метод за постигане на истинско съвършенство са две различни неща. Философското понятие за Дао привнася двойствени характеристики в съзнанието на хората, с което създава определена степен на условност във възприемането на даоизма през призмата на концепцията Ин за Ян. По този начин се получава смесване на алхимичното понятие за взаимно пораждане с дуалистичната философска концепция.

Това разделение е станало по естествен начин, тъй като онези, които не практикуват даоистка алхимия, не разбират нейната природа и заради това трябва да интерпретират по някакъв собствен начин понятието за Дао. Но дори със самия акт на определяне на истинното, ние го ограничаваме. А пребиваването в истинното и говоренето за него са два отделни бряга на една река! Но тъкмо този аспект става базов за разбиране на даоистката медитация: той ни сблъсква с нашите навици, които не само се проявяват още в началото на пътя, но също така се изграждат в процеса на развитие.

Философският аспект на даоизма се опира на хармоничността на човека. Но той е способен да неутрализира цялата практическа работа и не само да ни вкара в капана на съжденията и определенията, но и да формира ненужни усилия в нашия мозък, ако последният предварително не е приведен в състояние на срединност. Именно заради това трябва да се постараем да разберем това, което се нарича даоистка медитация.

В този въпрос е важно първо да акцентираме на факта, че принципно умът ни е отвлечен, което води не до хармонизиране, а до липса на събраност. Подобен мозък няма как да бъде ориентиран към срединност. Ето защо даоистката медитация се превръща в средство за отстраняване на факторите, които пречат на хармонизацията. В даоистката концепция е важно не толкова успокояването на ума, колкото неговата актуализация, свързана с хармонията и срединността.

За даоистката алхимия е важна способността за опериране със съзнанието: тъкмо това се определя като съсредоточеност, изграждане на истинно намерение, насоченост, удържане на задачата. Казано иначе – съзнанието трябва да се намира в определен тонус.

Даоистката медитация се базира на два централни алхимични принципа: достигането на състояние на необратимост и формирането на центъра Ниван-гун, който отговаря за обединяването на енергиите дзин-шън и шън-дзин – един задължителен момент при тази практика. Докато не заменим хаотичната ци с енергия дзин, която вече подлежи на усъвършенстване, ние не можем да се задълбочим и да достигнем култивиране на енергията шън.

Даоисткият път е преди всичко практика, а не философски определения или психологически реакции. Той оперира със задачи, а не просто приема за сведение някаква информация. Това трябва да се приеме, тъй като медитативната практика е свързана с работа на мозъчен отдел, който притежава висока степен на оперативна сложност. Философстването и още повече – чувствената страна от работата на мозъка – е съвсем друг тип усилие, което по-скоро отвлича, отколкото подпомага алхимичната работа (въпреки че и без разсъждение не може да се мине).

При това дори контролът над дзин-ци и ци-дзин (чувствата и емоциите) отразява различен тип условия за функциониране на мозъка. Работата над тях също е важна за балансирането на енергията вътре в нас и отразява концепцията Де в пътя на съхраняване на духа (в единството сърце – ум).

2. Овладяване на положението

Овладяването на физическото положение е задължителна основа на медитацията, условие за работа при практиките в покой. Не е възможно да схванем работата със съзнанието и тялото в движение без да познаем що е тяло в покой. Покоят в движението и движението в покоя е фундаментално понятие в даоистката алхимия. На първо място се изисква постигане на уравновесеност и хармония в неподвижно състояние. Това също така ни дава възможност да разберем пренаталното в практиката, като тук първата основна задача е възстановяването на жизнената енергия. Все пак нашето тяло е формата, която съдържа духа и енергията и на първо място трябва да ограничим именно разпиляването на енергията, свързана с тялото. 

3. Овладяване на вътрешното подхранване

Овладяването на вътрешното подхранване е ключово условие за изграждане на вътрешно дишане, а също така основа за подхранване на костния ни мозък (а с това и на духа ни). Тъкмо в това се състои основният принцип на уравновесеност и хармоничност на физиологичните и биохимични свойства на тялото. Наред с това, то е основно усилие, насочено към възстановяване и организация на вътрешното пространство. Когато създадем мяра във външното хранене, ние се обръщаме към вътрешното подхранване.

4. Овладяване на вътрешното дишане

Уравновесяването и хармоничността, която произтича от вътрешното дишане, е дълбочина, която всеки сериозно практикуващ трябва да достигне. Но за да бъде ефективна медитативната работа, трябва да се научим да се отнасяме към белите си дробове с внимание, като не позволяваме дишането да изгаря и окислява нашето тяло. 

5. Овладяване на съзнанието

Разбира се, овладяването на съзнанието е изначалната и най-важна цел, но за да стигнем до нейната реализация трябва да преминем през предварителните етапи. Работата със съзнанието е приоритет в практиката. При нея е важно да се научим да подхранваме съзнанието по начин, който може да се определи като вътрешно подхранване, вътрешно дишане, вътрешно движение (циркулация на енергията). То може да се подхранва дори с вътрешно съзерцание. Съзнанието ни е необходимо не за пребиваване в практиката, а за овладяване на алхимичната работа, при която дори самото пречистване на съзнанието е част от алхимичния процес.

6. Овладяване на енергията

Даоистката медитация ни помага да проявим изначалната си преднебесна природа, която определя нашия запас от енергия. Първоначално трябва да осъзнаем това, което ни е дадено, и едва след това трябва да работим с онова, което сме придобили допълнително. Първопричината може да се съдържа както в наличното, така и в придобитото. Познанието на енергията и нейното овладяване са важни задачи в даоисткия път и благодарение на тях ние достигаме до работата с пределното.