Жить по закону смерти, или смертельный синдром

Жить по закону смерти, или смертельный синдром Подписаться на канал «Алхимия» в Телеграмме

Русский

Автор: Олег Чернэ

Смерть — это испытание причиной. Причиной того, почему ты здесь. Жизнь убедительно доказывает, что в реальности она, эта самая жизнь, и есть смерть, забирающая нас через питание, дыхание, движение, желание эмоций, негативизм. Но чтобы это познать, надо стать душеприказчиком своего духа, добиться физического познания жизни, что являет собой эссенция гармонии.

Да, не философия гармонии, а эссенция гармонии, мера побуждения жизни, генерирование жизни. И здесь уже неважно, какие показатели мы имеем от рождения — это закон, в котором мы начинаем жить.

В даосской традиции существует практика прохождения через смерть, но в реальности она указывает, показывает нам виды смертных законов, которыми мы живем каждый день, сжигая себя своим же невежеством. В реальности прохождение через смерть — это поиск жизни.

Самое опасное для нашего мозга — это привыкание к психологии поверхностного восприятия жизни. А это может идти как через развитие отрицательной психики, разрушающей наш мозг, так и через поедание нас пищей, которую мы сами в непонятно каком количестве и качестве потребляем.

Приятен вам или неприятен вопрос смерти, для самой смерти неважно. Этот вопрос не может быть очевидным по причине неумения воспринимать жизнь. Вдумайтесь: посредством чего сегодняшний человек воспринимает жизнь? Через призму эмоций, реакций и раздражений. А где здесь разумное? И сразу придавливает следующий вопрос: что такое разумность? Кто сегодня развивает разумность, кто вообще в состоянии принять, что разумность — это высшая физиологическая данность, дающая человеку не только наивысшие переживания, но и реальный материал для жизни?

Конечно, вопрос разумности — это вопрос математический. Получается, что у закона прохождения через смерть разнятся направления — от пути перерождения, освобождения и трансформации до реальности смерти. Удивительная или раздражающая, страшная или прекрасная, если мы, конечно, не разрушили нашу душу, но смерть — это часть сегодняшней жизни.

Сегодня, когда люди сделали из смерти эмоцию, мы создали новую зависимость — зависимость от реакции на смерть как зависимость от сострадания в процессе какого-то недуга. Но это одна сторона вопроса, а другая приоткрывается, когда мы приобретаем опыт смерти. В общем-то, конечно, существуют разные варианты смерти, но интересны и варианты жизни. К тому же смерть одного не значит смерть другого. А значит, возникают вопросы к неизбежности. Кульминация — не только вспышка света, но и пробуждение. Смерть и жизнь — это энергетические процессы, а значит, либо реакция (сжигание), либо переживание (преодоление).

Понятно, что возможны комбинации, но одно дело — пройти через смерть как через переживание смертью, другое — просто с ней столкнуться. После смерти мы попадаем в матрицу макрокосмоса. И многое связано с переживаниями при прохождении через смерть, которые классифицируют ту или иную частотную характеристику процесса. Все зависит от свойств и качеств человека в момент выхода, если не говорить о полной трансформации. От того, какая вибрация у души, таковы будут и последствия.

Но даже краткосрочно возможно понять, что что-то могло бы быть и по-другому. Правда, проблема в том, что человек, даже видя иное устройство, не в состоянии смоделировать и реализовать его. То есть переживания зачастую остаются в лучшем случае на уровне все той же эмоции.

 

Более подробно читайте в книге «Прохождение через смерть».

Български

Живот по закона на смъртта или смъртният синдром

Автор: Олег Черне

Смъртта е изпитание чрез първопричината. Първопричината, заради която сме тук, на Земята. Животът убедително доказва, че в действителност той е смърт, която отнема нас самите от нас самите чрез храненето, дишането, движението, емоционалните желания и негативизма. Но за да осъзнае това, човек трябва да започне да управлява собствения си дух и да достигне физическо възприемане на живота, защото именно това е същността на хармонията.

Не философията на хармонията, а реалната ѝ същност, мярата на пробуждането на живота или иначе казано – генерирането на живот. Ако сме ориентирани по този начин, няма значение какви показатели имаме по рождение, защото това е закон, съгласно който ние започваме да живеем.

В даоистката традиция има практика за преминаване през смъртта. В действителност тя ни показва различните закономерности на смъртността, на които ние се подчиняваме ежедневно, изяждайки себе си, водени от невежество. Но същината на преминаването през смъртта е търсенето на живота.

Най-опасното нещо за нашия мозък е психологическият навик да възприемаме живота повърхностно. Това може да става или когато психиката постоянно се намира в негативизъм, който разрушава нашия мозък; или когато се оставяме да бъдем консумирани от храната, която поглъщаме в необясними количества и е с абсолютно неясно качество.

Дали въпросът за смъртта ви е приятен или неприятен, самата смърт слабо я интересува. Този въпрос е труден за възприемане, защото човек не умее да възприема живота. Нека се замислим над следното: чрез какво съвременният човек възприема живота? Чрез емоциите, реакциите и раздразнението си. А къде в тази картина е мястото на разумността? Веднага биваме притиснати от следващия въпрос: какво наричаме разумност? Кой днес развива разумността си и кой изобщо е в състояние да схване, че разумността е висша физиологична даденост, която дава на човека не само най-високите възможни преживявания, но и реален материал за живот?

Разбира се, въпросът за разумността е математически. Излиза, че законът на преминаването през смъртта има различни вариации или проявления: от прераждане, освобождаване и трансформация до реална смърт. Удивителна или дразнеща, страшна или прекрасна (това в случай че не сме разрушили душата си), но смъртта е част от съвременния живот.

Днес, когато хората са превърнали смъртта просто в емоция, те са създали нова зависимост – зависимост от реакцията си към смъртта. Тя е като зависимост от страданието, в случаите когато човек развива дадено заболяване и дотолкова привиква към болката, че не може без нея. Но това е едната страна на медала. Другата може да се открие, когато придобием опита за смъртта. Разбира се, вариантите на смърт са различни, но не бива да пропускаме факта, че има и варианти на живота. Освен това смъртта на един не означава, че същото чака и друг. Това ни изправя пред въпроса за неизбежността. Кулминацията не е само като пламване на светлина, тя е и пробуждане. Смъртта и животът са енергийни процеси, а следователно са свързани било с реакция (изгаряне), било с преживяване (преодоляване).

Разбира се, възможни са комбинации, но едно е да се премине през смъртта като преживяване на тази смърт, а друго – човек просто да се сблъска с нея. След смъртта ние попадаме в матрицата на макрокосмоса. Много зависи от преживяванията при преминаването през нея и всички те имат своите честотни характеристики. Много зависи и от качествата на човека в момента на напускане на тялото, освен ако не става дума за пълна трансформация. Каквато е вибрацията на душата, такива ще бъдат и последствията.

Но дори в краткосрочен план е възможно да разберем, че нещата биха могли да бъдат и по-различни. Разбира се, проблемът е там, че човек, дори да вижда друг начин, не е в състояние да го реализира на практика. И преживяванията му често остават на нивото на същата тази емоция…

 

Четете по-подробно в книгата „Преминаване през смъртта“.

Новости проекта The Perfect One