Безсмъртие

Магазин Подписаться на канал «Алхимия» в Телеграмме

Автор: Дзие Кун

Човекът на нашето време не само, че не e в състояние да обърне внимание на достиженията в развитието на висшата природа, но не обръща внимание и на възможната дълбочина на съзнанието си, затънал в безкрайната цикличност от превъплъщения и смърт, пребивавайки по този начин в невежество, тоест в неразбиране. Да се родиш в човешки образ това все още не означава, че си човек.

Затова и обсъждането на въпросите за постигане на безсмъртие преди всичко се отнасят за тези, които са в процес на опознаване на  човешката  природа. Още приживе човек може да се освободи от „трупното“ пребиваване и да узнае какво следва по-нататък. И разговорът за безсмъртието би трябвало да започне с култивирането на духа.

Въпросът за безсмъртието не е нов и не е измислен в угода на някого. Всички антични култури са подреждали живота си и взаимодействието с пространството въз основа на възможността за безсмъртно съществувание, не само телом, но и духом. Но в процеса  на еволюция, предизвикана както по обективни причини (изменение на ритъма и честотата на Земята), така и по субективни (непропорционалното развитие на човешкото съзнание, което не позволява да се създаде усилие на съсредоточаване), този въпрос в голяма степен става спекулативен, За тези, които са запознати със същността му и с наличието на определено съзнание, свързано с феномена безсмъртие, е очевидно, че е изключително трудно просто така, без съответната подготовка да се обясни как се постига това  състояние на одухотвореност на духа. Важно е наличието на някакъв опит, на който да се опрем и нещо, на което да оприличим, това което обясняваме. Остава да се опираме на фактите. И дотогава, докато не успеем да почувстваме различното качество на тялото, този въпрос ще остане в достатъчна степен неопределен, но в краен случай може да създадем някакъв ментален модел, което би способствало за напредък по въпроса.

Безсмъртието не е цел, това са просто възможности, които човек може да познае. Възможности да се познае душата на човека, неговия код, матрица, геометрия. И докато физически не познаем същността на душата, ще ни бъде сложно да възприемем и природата на безсмъртието. Говорейки за безсмъртие, аз говоря на първо място за създаване на съвършена геометрия, в която  висшата енергия да може да се преобразува и да нараства. Добър пример за това е историята на тамилския сидха Боганатар (போகர் или Bogar, Bhogar или Boyang), който престоял 3000 години в състояние на дълбока медитация в състояние на саруба-самадхи преди да достигне окончателно освобождение. Физиците изучават молекулните структури, делят атома до най-малки частици, но всеки път намират и още по-малки от тях, и така до безкрайност. Излиза, че и ние, и всичко около нас е безкрайност.

Въпросът за безсмъртието е начин човек да обърне внимание на себе си. Що се отнася до доказването, то това е достатъчно лесно, при условие, че има определено усилие на съзнанието у хората, които искат да се убедят в това. Нашето пространство е голям геометричен модел, който е съединен с друг геометричен модел. Всеки модел се дели на подпространства и така до нашето човешко ниво. Всеки модел има своята енергия и честота, предопределящи задачите на тези, които разбират повече и по-добре от другите.

Човекът не е само физическо тяло, той е сложно същество с многостепенна структура. И докато не постигне вътрешна цялост, то няма да познае не само безсмъртие, но и всякакви дълбинни усещания. Ние сме фрагметарни, защото нямаме вътрешни връзки, (които или са нарушени или отсъстват по рождение) и постоянно зависим от поведението на една или друга група в тялото ни. Затова, когато се занимаваме с развитие най-важната задача не е просто да развиваме една или друга система и да ставаме още по-зависими от нея, а максимално да нормализираме тялото и съзнанието си, за да може енергията да циркулира навсякъде, а не да храни само някои отделни части на тялото.

В нашата структура присъства елемент, на когото изначално е зададено безсмъртно съществувание — безсмъртната душа.  Това е своего рода определен кристал, който съответства на нашата безсмъртна геометрия. И ако не развиваме геометрията, кристалът започва да се унищожава. Човекът е геометричен подвид, който генерира енергия не само с присъствието си, а чрез създаване на допълнителни условия. Тази система не може да бъде описана с езика на една система.

Тук е важно да се осъзнае, че отказът от разбирането на едно води до отказ от разбиране и на друго. Мотивът трябва да бъде в осъзнаването на това, че ние сме груби и невежи по отношение на развитието си и ако искаме да се опознаем като личности,  трябва да се научим да си поставяме всякакви въпроси. А тъй като смъртта и безсмъртието са някаква безкрайност, то трябва да се определим по отношение на нея. Не трябва да се стремим да пристигнем някъде, а да подредим нещата вътре в себе си. Да преосмислим дисциплината, храната, отношението  си към живота. Да опознаваме себе си като личност, за да разберем усилието, на което можем да се опрем.

Личността е оста на човека. Духът на човека — пропорция. Съсредоточаването — възможността на човека. Без личност не може да управляваме свръхсъзнанието, а значи – не можем да стигнем до разбираем модел. Личността може да премине в геометрия само тогава, когато познае преобразуването на тази геометрия. В противен случай, дори и тази геометрия да преминава в по-съвършена, личността минава на втори план. Така често става с много просветлени — с тези, които не са разбрали що е управление на свръхсъзнанието.

Важно е да се се достигне точката на необратимост. За тази цел трябва да се промени работата на всички системи на тялото и те да се свържат една с друга, да се измени работата на съзнанието, тялото да бъде заставено да живее на друга енергийна честота. Смисълът на живота не е в неговата крайност, а в неговото начало. Животът тук не е отрязък, а част от спирала. Смисълът за постигане на безсмъртие е в постигане на качествен процес на преобразуване. Това може да е цветно тяло, вид безсмъртие в дзогчен, будизма; разтваряне в цветна светлина или потъване в нетленно състояние; смяна на тялото, чрез отглеждане на безсмъртен зародиш; или може би и пълна или частична трансформация на физическото тяло.

За цялата многовековна история могат да се изброят множество случаи на реализиране на безсмъртие, много от които документално са регистрирани. Освен това има и примери на периодично връщане.

ИНБИ

Раздели по темата

Предложения

Видео по темата

  • ЧОМ: Бессмертие — миф и реальность

Други раздели

Shopping cart