Даоисткото тяло

Автор: Дзие Кун

Даоисткото тяло е базово понятие в системата за вътрешна работа на даоистката йога и алхимия. То е част от сакралната анатомия и е важно за желаещите да вникнат в идеята за вътрешно развитие.

Понятието даоистко тяло е концептуално и не се вписва в обичайното за съвременния човек разбиране. Даоисткото тяло е обем, който представлява нещо и в който се вписва нещо друго, като тук е важно да се разберат преди всичко: 1. формата и 2. свързаността на тялото. Това води до възприемане на нашата физика като тяло, което притежава вътрешна опора.

За да подготвим алхимичното тяло, е важно да опознаем даоисткото. Причината е в това, че то създава допълнителни канали, съдове и цинобърни полета в тялото – т.е. подготвя за алхимична работа. Накрая даоисткото тяло се превръща в алхимично.

Даоисткото тяло е преди всичко развиващо се тяло, с други думи: то може да бъде изменяно и преобразувано. Именно това го отличава от всички останали. Разбира се, в природата съществуват множество процеси, които могат да се асоциират с развитие, но в тези случаи развитието има естествен характер и при него не е необходимо прилагане на допълнително усилие, което преди това трябва да бъде изградено. А тъкмо към последното ни ориентира даоисткото тяло.

Човешкото тяло е едно от най-удивителните природни творения – то е в състояние да променя естествените процеси на развитие, като това може да става в две противоположни посоки: то може или да пречи само на себе си, или да си помага. Тази възможност се корени в способността на човека да реализира допълнително усилие, което е свързано с генериране на определен вид енергия: вид, който може да се развива само в неговото тяло. Накратко – при раждането си ние получаваме определено количество жизнена сила, но като правило обикновеният човек я пилее ускорено. Въпреки това, ако можем да нарушаваме процесите на развитие, то, следователно, ние можем и да ги усъвършенстваме!

Най-важното е, че всъщност човекът е създал небивал прецедент на Земята: промяна на нещо в реда, зададен от природата. Нашето тяло и ние самите имаме определена форма, която може да генерира допълнително усилие. Познанието на даоисткото тяло изисква от човека на първо място да не влошава собствената си природа, което е в съответствие с концепцията за естественост. Обаче в концепцията за даоисткото тяло естествеността не е абстрактна философска идея, а физиологично понятие.

Да вземем за пример животните: те живеят според законите на физиологичните процеси. От гледна точка на естествеността всяко животно може да бъде поставено много по-високо от хората, защото то не се самоунищожава. Животните са в свой естествен трансформационен цикъл, тъй като не полагат допълнително мозъчно усилие – тоест нямат такъв център в тялото, който да управлява този процес.

Първоначално учението за даоисткото тяло не е било фокусирано върху подобряването на човешката природа, а се фокусирало върху това тя да не бъде влошавана. Този период е продължил доста време – тогава човешкият мозък е бил единствено с настройваща функция, не с развиваща. Въпреки това в древността хората са можели да се настройват към такива неща, които не са във властта на съвременния човек – например към пространствени структури, вибрациите на звездите и др. Основната задача пред човека е била да не влоши настройката си.

Първоначално човекът е имал повече способности по отношение на съществуването, но по-малко – по отношение на развитието. Днес сме на по-високо стъпало по отношение на развитието, но на по-ниско по отношение на съществуването. Въпреки това не можем еднозначно да твърдим, че мозъкът на хората е еволюирал. По-скоро човекът е разтръскал мозъка си, тъй като сме увеличили неговия обем, но сме загубили плътността на концентрацията в съзнанието. Образно казано – в древността човекът е имал много несъвършен пистолет, но с оптичен мерник, а днес разполага с перфектен пистолет, но без оптика.

Човекът всъщност се е лишил от това, което днес наричаме концентрация. И въпреки че често използваме това понятие, в действителност имаме предвид други състояния като например внимание, наблюдение или в най-добрия случай – фокусиране. Концентрацията е усилие на правилно построена геометрия на мозъка. В древността събраният мозък е позволявал на хората да остават фокусирани по физиологични показатели, а не по умствени.

И ако днес говорим за естественост (а това е важно понятие за разбирането на даоисткото тяло), то трябва да удържаме в главата си две задачи: постигане на определено синхронизиране на енергията вътре в тялото и изграждането на концентрирано съзнание. В противен случай как бихме могли да сме естествени?

Човешкото развитие не може да започне, докато индивидът не създаде условия за естественост, тоест докато не събере енергията си, постигайки състояние на единност, и докато не фокусира съзнанието си. Физиологичното и, съответно, енергийното разбиране за естествеността е създаване на единство в тялото, което се разбира като съхраняване на едното. Представлява групиране на тялото към това място в него, където енергията може да се събира по естествен път – корема.

Защо коремът е толкова важен по отношение на естествеността и единството?

1. Той е мястото на пресичане на цялата човешка енергия.
2. Може да улавя енергията на храната, която консумираме. Фината ци на водата и зърното може да се възприема и впоследствие да се предава по цялото тяло само ако е уловена от корема.
3. Енергията от дишането може да бъде максимално улавяна само от това място на пресичане.

Оказва се, че чрез корема могат да се улавят три източника на подхранване:

1. Източник, свързан с вътрешната енергийна циркулация.
2. Източник, свързан с външната циркулация на енергия.
3. Източник, свързан с получената енергия.

Следователно, първата задача по пътя към естествеността е създаването на правилното едно (коремът), а втората – събирането на правилното друго (съзнанието). Гореспоменатите допълнителни усилия в развитието могат да възникнат само, когато съзнанието може да управлява процеса чрез това едно.

Пречистването на костния мозък е една от основните практики, която древните са използвали. Хората са достигали състоянието на естественост и са го опазвали. По този начин енергията е успявала да влезе в костния мозък, а съзнанието само ѝ е помагало да се ориентира. Пречистването на костния мозък е било естествен процес.

Защо е трябвало да се пречиства? За да се поддържа съзнанието ориентирано. Естествеността е създавала условия за възможно най-дълбока енергийна циркулация – в костите. Съвременният човек е изгубил способността за подхранване на костния мозък, тъй като от една страна е изгубил естествеността си, а от друга – центрираността на мозъка. В резултат мозъкът се е лишил от най-високочестотната си храна.

Така че е съвсем естествено първо да пострадат онези системи в тялото, които се нуждаят от по-високочестотно хранене (имунната система например). Днешните индивиди просто нямат такава и не могат нищо да сторят с нея, докато не се научат да подхранват костния си мозък. На това се дължи активното развитие на тежки вируси и заболявания.

Медицината с нищо не може да помогне, ако не се вземе предвид грубото ниво на възстановяване. Съвременната медицина разглежда човешкото тяло като животинско, тъй като реално няма кого да възстановява. И е съвсем естествено, че не може нищо да направи със сериозните заболявания. Кои болести имаме предвид? Най-вече вирусите, болестите на съзнанието и сърдечните заболявания.

Болестите на съзнанието са най-сериозните, тъй като са още по-разпространени, отколкото сърдечните. Първо човекът е загубил ритъма си и оттам са се породили сърдечните неразположения, след това е изгубил умението да подхранва мозъка, което е довело до мозъчните проблеми.

В днешно време за процеса на развитие трябва да имаме предвид, че чисто физиологически естествеността вече не е достъпна за човека. Дори изпълнението на трите задачи – създаването на единно тяло, центрирането на мозъка и тяхното свързване ще ни коства неимоверни усилия. Трябват ни реални знания как да го осъществим и достатъчно време, за да възстановим всичко това. В крайна сметка говорим за висша степен на развитие.

Самото развитие има своя мяра, която се определя от връзката на съзнанието с корема. Ако говорим за тялото днес, то първо трябва да създадем тази геометрия, която ще позволи на това тяло да го има, тъй като днешният човек просто няма тяло.

Тялото е геометрична фигура, която трябва да претворим или да създадем. Трябва да достигнем така нареченото даоистко тяло и едва след това ще можем да говорим за структуриране на тялото. И не само на тялото, но и на корема и съзнанието. Тези две най-важни структури определят задълбочеността на знанията.