Алхимия

Автор: Дзие Кун

Алхимията е фокусът на търсенията – Per aspera ad astra (от лат.: през тръните към звездите). Представлява изкуство на вътрешните размисли в метафизична градина с вътрешен ред и стълбица за последователно изкачване. Алхимията е на първо място процес, херменация – покълване на стълба – Херма.

Тя е изкуство със свързана множественост (лат.: Ars una, species mille – изкуството е едно, видовете са много). Това е методологично изкуство на преподаване на процеса, което е съдържанието на законите на промяната – и по рационален, и по нерационален принцип.

Алхимията не само формира естествения принцип на стремежа, но и надгражда върху него, което е и изкуството на създаване на хармония, естественост. Без тях не е възможно да се познае трансформацията. В това се състои изкуството на „Великото творене“. Тайната на алхимията се крие в това, че тя носи проекция за незавършеност, така че една фаза да преминава в друга. Тя използва настоящето и най-малко от всичко вярва на бъдещето (от лат.: Carpe diem, quam minimum credula postero – наслаждавай се на момента, не вярвай в бъдещето).

Хвани мига (лат.: Carpe diem), за да го усвоиш. Идеята на алхимията е в това да трансформираш. Опознавайки алхимията, вникваме не само в процеса на „Великото творене“, но и постигаме изкуството на човеколюбието, труда и знанието (от лат.: Arte et humanitate, labore et scientia – изкуство и човеколюбие, труд и знания). Това задължително е система със свой диалог за развитие. Първоизточникът на алхимията е това, което е предявено и следователно може да се намира в процеса на познание.

Както всяко изкуство, алхимията също е обвързана с изкуството на преподаването. С учители: Хермес Трисмегист, Фовел, Моисей. Самата алхимия обаче е процес на преобразуване, трансформация, пречистване и те са представени във всички култури с определени нива на познание и посветеност. Сред теоретичните защитници на алхимията е важно да откроим: Платон, Аристотел, Питагор, Лао Дзъ, Чжуан Дзъ, Джабир ибн Хаян, Ал Кинди, Ал Фараби. Те демонстрират всеобхватния обем на алхимичните изкуства.

Най-голямата заблуда е алхимията да бъде възприемана като Ignotum per ignotius –опитваща се да обясни неизвестното с нещо още по-неизвестно.