Златното руно

Автор: Глеб Ду

Златното руно е източник на висша жизненост, на проявена, материализирана светлина. Това е пространство, в което живее свещеният звук. То изразява вибрационната природа на законите на космическото усилие, разкривайки пътя към светлината.

Златното руно е вид тяло, което се опира на съвършена геометрия, която бива формирана от вибрация, обединена в единна структура или монада. Тази структура се състои от определено количество вълни или хармоници. Да речем, ако нашето тяло може да понесе девет хармоника (а мозъкът – дванадесет), Златното руно се състои от тринадесет хармоника. Когато са налице тринадесет хармоника, слабият хармоник не затихва, а обслужва висшите хармоници.

Висшите хармоници са сбор от синусоиди, които могат да преминат в резонанс (с други думи: да се преобразуват и съответно да не бъдат подвластни на прекъсване) и да формират сбор от безкрайни редове. Това става чрез на възвръщаемост, както и чрез същите тези временни хармоници, които трябва да се поддържат.

Златното руно е сбор от тригонометрични функции, които се определят от законите на звученето с разривни и неразривни функции (временни и пространствени). Броят на възможните честоти се интегрира в тринадесет вериги, които се делят по амплитуда и честота. Златното руно е изключително важно понятие в орфическата алхимия, която се състои от три основни функции: променлива, постоянна и преобразуваща. Те могат да бъдат представени и във вид на електрически вериги. Така Златното руно е нещо като схемата на Хартли, тя е бобина за преобразуване на звученето.