Метафизика на звученето

Автор: Глеб Ду

Метафизиката на звученето изразява особения поток на времето. Поток, в който мудното и провлеченото се редуват с бързото и лекото, а това, което се научава може само да се наблюдава, докато наученото е това, което е станал единно. Метафизиката на звученето е средството за изразяване на алхимията. Тя е израз на обективността в симетричността. Симетричност, която се характеризира с пропорцията в архитектурата. Тази пропорция ни позволява да работим с баланса.

В этом потоке узнаваемое — лишь наблюдаемое, а узнанное — то, что едино.

Метафизиката на звука е израз на намерението, което реализира задачите на преобразуването, на трансформацията. Метафизиката на звученето е партитурата, върху която се базира трактовката на орфическата теология и мистерия. А орфическата теология и мистерия са оказали влияние върху ученията на великите антични мислители, като Аристотел, Питагор, Платон.

Метафизиката на звученето или метафизиката на Орфей е създала митологията. Тази наука първоначално е представлявала изкуство за опознаване на орфическото учение. Учение, чрез което можело да се проникне в многообразния свят на музиката. Загубата на ритъма е като загубата на Евридика. Това означава не само да направиш крачка назад, а да загубиш жизнеността си; означава да не пристъпиш прага и да се обречеш на безутешно странстване по земята, което рано или късно да те доведе до разкъсване от цикоцианките.