Мяра на музиката

Автор: Глеб Ду

Мярата на музиката е логограма, която характеризира усилието на пространството. Това усилие от своя страна зависи от съдържанието на звука (d, t), диханието на звука (неговите пет устои – а, е, I, o, u) и повишаването на звука (неговата височина и звънливост). Мярата от една страна условно е разпределение по време, а от друга — определено усилие на непрекъсната смяна на един такт с друг, които е прието да се делят на силни и слаби. Орфическият размер е акт на диханието, създаден чрез естествено хармонично усилие. И би било най-добре ако този акт бъде възприеман чрез ритъма, интервала, полу-интервала или процеса издишване-вдишване (като при това издишването е слабият такт, а при вдишването — силният).  Дали един размер ще бъде прост или сложен зависи от това доколко силният такт е задълбочен. А самото задълбочаване е акцент или пауза. Чрез хармонията може да се регулира всеки орфически размер, колкото и сложен да е той.