Котелът на Дагда

Автор: Глеб Ду

Котелът на Дагда е всепораждащата чаша на главното ирландско божество. Този вълшебен съд е един от главните символи на келтската култура. Отнася се към митологичния период на управление на племето на богинята Дану.

Котелът на Дагда е всепораждащо вместилище на преобразуването, чиято енергийна същност е изкуството на древните келти да се подхранват с геометрията на пространството или иначе казано  – с молекулярните съединения, които остават невидими и недоловими за съвременните хора. Ценността на този съд е в начина, по който той усъвършенства споменатите молекулярни структури, повишавайки честотата им.

В този котел енергийната храна е преминавала процеси на делене и трансформация. Първоначално съдът е разполаган на открито пространство, но поради „огрубяването“ на енергетиката на Земята, котелът е бил пренесен в един от сидовете (възвишение, храм обитавано от богове).

Историята свързва Котела на Дагда и с името на Фин Маккул (Фион Мак Кумхейл; Fionn mac Cumhaill), който дава своя голям принос в борбата с тъмните сили – фоморите, като освобождава от тях сакралния център на келтите (сида Тара)л , Фин Маккул дава на света главния келтски разказвач – Осиан. Боговете го дарили с копие на котела и той го скрил на о-в Ман. Оттук произхождат знанията за чашата Граал, които по-късно били иносказателно представени в цикъла за крал Артур.

Котелът на Дагда притежава дванадесет преобразуващи и структуриращи молекулярните връзки свойства. Тези дванадесет характеристики са различни по електростатичната си природа и представляват отделни макрокосмически пространства. За тези пространства говори Осиан в учението „Дванадесетте книги на поезията“.