История и система алхимического обучения у кельтов

История и система алхимического обучения у кельтов Подписаться на канал Knight в Telegram

Русский

Автор: Глеб Ду

Как уже упоминалось, алхимия кельтов формировалась посредством синтеза множества разных культур, поэтому мы, конечно, связываем ее историю с Британскими островами, но при этом кельтская культура может считаться общечеловеческой, так как была многократно преобразована, и сегодня уже сложно сказать, что в ней первично.

На территории Британских островов кельты появились около IV в. до н. э. После их смешения с местными племенами возник новый тип кельтов. Они стали строить образовательные центры в соответствии со своим друидическо-жреческим пониманием развития, и в результате развили мощную магическую систему, основываясь то ли на уже имевшимся прежде знании, то ли на приобретенном опыте достижения бессмертия. Кельты Британских островов синтезировали знания пифагорейцев, ариев, иберов, норманнов и местных племен, что помогло им создать стройную систему верований в бессмертие.

Друиды создавали специальные центры для обучения, основными из которых стали английский Оксфорд, холм Тара и центр на острове Айона. Остров Айона — один из Гебридских островов возле северного побережья Шотландии. Остров был подарен королем кельтского королевства Далриада Коналлом мак Комгаллом (558–574 г.) для основания монастыря святого Колумбы. Остров стал своеобразной базой, которая дала возможность христианской церкви под руководством святого Колумбы, святого Айдана Фернского (он же Мэдок и Мог, в 635 году основатель множества монастырей в Англии и Ирландии) и их последователей осуществить христианизацию всей Северной Британии.

Святой Колумба (он же Кримтан (Crimthann) и Колм Килле (Colm Cille), 543–615 г.) является основной фигурой в распространении христианства ирландского типа не только на территории Британских островов, но и на большей части Западной Европы. Он был праправнуком Верховного короля Древней Ирландии Ниалла. Ведя аскетический образ жизни, он в первую очередь был кельтом, то есть хотя и служил делу Христа, но не отрицал знаний кельтской алхимии, а напротив, поставил их на службу делу, которому посвятил жизнь.

Обучение в созданных кельтами институтах длилось 20 лет, в течение которых следовало выучить 20 000 стихов. В системе образования существовали четыре переходные ступени. Три из них были связаны с разными ступенями совершенствования, а одна не имела имени. Друиды строго придерживались качества и понятия того, как знания должны усваиваться.

Обучение состояло из ступеней под названием Ир Граддфейдд в Уэльсе или Арадах Фионн в Ирландии. Каждая ступень представляла собой некий узор, который фиксировался огамическим знаком. Один год соответствовал созданию одного узора, что фиксировало освоение различных искусств и навыков обучающимся.

Создателем кельтского алфавита огам, древнейшей формы письма в Ирландии, считается бог литературы и ораторского искусства Огма (также Грианайнех (Grianainech) — солнцеликий, и Милбел (Milbél) — медоустный). Внешне огамическое письмо представляло собой надписи на вертикальных каменных столбах и стенах. Знаки, обозначающие буквы, изображались как точки или наклонные зарубки.

Это изображение относится к огамической системе письма, называемой по-валлийски «Ир Граддфейдд» (Yr Graddfeydd — ступени, валлийск.), или «Арадах фионн» (Aradach Fionn — Лестница Фионна, ирл.).

 

Из мира, лежащего за пределами времени,
На время падают тени.
От красоты, более древней, чем Земля,
Душа по лестнице может взойти.
Я взбираюсь по лестнице Фионна
К свидетелю древнее, чем время.

 

Эти строки относятся к «Лестнице Фионна», каждая ее ступень представляла собой усвоенный урок или новый этап жизни, главной целью жизни является непрекращающееся самосовершенствование. Подобная серия уроков и цепочка перерождений представляет друидическую концепцию переселения души. В соответствии с некоторыми кельтскими источниками, перерождение души происходит в условиях ее движения по ступеням вверх, и это с каждым перерождением все ближе подводит ее к Истинному Духу. По другим источникам, перерождения души человека происходит в представителях его потомства.

Цивилизация кельтов является древнейшей из европейских матричных культур, то есть тех, что сформировались на уровне всех необходимых институтов развития: религиозного, социального, образовательного и финансового. Иной раз складывается впечатление, что одна из задач кельтской алхимии состояла в попытке поймать и удержать некую силу (об этом косвенно свидетельствует и ритуал ловли яблок).

Особое значение в кельтской алхимии имеет принцип действия, рассматриваемого как независимое или вписанное в алгоритм других действий. Этот принцип получил развитие у фианнов — особого сословия кельтов, владевшего различными частями познания. Фианны уделяли специальное внимание индивидуальному развитию энергии посредством разных техник преобразования, от овладения оружием до принятия эликсиров и снадобий. Этот концептуальный подход к обучению являлся методикой, применявшейся в развитии способностей организма.

Процесс управления алхимией уходил в знания, которые соотносились с другими пространствами и мирами, такими, как Атлантида. Корни друидизма, то есть кельтского искусства магии и института жречества, принято традиционно приписывать западному побережью Уэльса, которое, как считается, было связано с Атлантидой. Считается, что истинные жреческие знания кельтов идут от фериллтов, которые создавали жреческие центры.

Также фериллтам приписывается искусство создания лей (дубовые дороги), по которым проходят силовые линии их лабиринтов. На вершине холма Тор в Гластонбери они создали колесо Солнца. Все кельтские кольца рассматриваются как кольца Солнца, в том числе и Верховный Камень, расположенный на вершине Тора.

Многие исследователи склонны связывать знания волшебника Мерлина с фериллтами. Если смотреть на это с алхимических позиций принципов и пропорций, то основания для таких размышлений, безусловно, есть. Если же смотреть на все с позиций европейской исторической и антропологической науки, то надо признать, что прямую связь найти сложно.

Однако ввиду того, что алхимия — это в первую очередь системные знания, порой она может принимать за основу даже то, что лишь подразумевается, если в этом явлении скрыты действенные знания об изменениях и трансформации. Алхимия основана на трех каплях искусств: сознании, теле и энергии. Если эти капли присутствуют, значит, есть котел, который их воспроизводит. Следовательно, есть и алхимия.

 

Фериллты (Pheryllt, кельтск.) — древние жрецы Атлантиды. Согласно преданию, после исчезновения Атлантиды фериллты вышли на западный берег Уэльса и начали создавать новые знания, которые и легли в основу кельтской алхимии. Именно с фериллтами связаны постройки эпохи мегалита (Стоунхендж, Силбери-Хилл, Гластонбери, Нью-Грейндж, Галаниш и другие). По всей вероятности, основной центр фериллтов находился в районе Гластонбери — в месте, над которым сегодня возвышается холм Тор.

Стоунхендж — древнее сооружение, расположенное в графстве Уилтшир на юге Англии. Состоит из массивных камней, образующих замкнутый круг и символизирующих модель солнечной системы. Возведение Стоунхенджа на рубеже каменного и бронзового веков совпало по времени с расцветом минойской цивилизации на Крите.

В прошлом Стоунхенджа явственно прослеживаются несколько этапов строительства, отделенных друг от друга целыми тысячелетиями. На самом раннем этапе (около 3100 г. до н. э.) был выкопан ров и возведен внутренний вал в виде круга, вне которого находился Пяточный камень, а внутри — расположенные по окружности на равном расстоянии друг от друга лунки для жертвоприношений.

Позднее в пространстве внутри вала были установлены голубые долеритовые глыбы в виде двух концентрических кругов. Эти камни достигали 8 метров в высоту, их вес достигал 50 тонн (ученые установили, что они были доставлены с восточной части Уэльса с расстояния в 380 км, поскольку ближе каменного карьера не существовало).

Стоунхендж состоит из четырех больших каменных кругов. Внешний круг — это поставленные вертикально столбы, на каждом из которых лежит плоская каменная плита, соединенная с остальными плитами в единое кольцо. Каждый столб весит в среднем 25 тонн, а плита — 700 килограммов. Во втором круге находятся небольшие одиночные камни-менгиры. В третьем и четвертом незамкнутых кругах, напоминающих подкову — группы камней.

Силбери-Хилл — крупнейший из древних холмов, созданных руками человека. Располагается в графстве Уилтшир на юге Англии. Методом радиоуглеродного анализа было установлено, что Силбери-Хилл был возведен около 2500 г. до н. э. Высота холма составляет 40 метров.

Нью-Грейндж (Ши-ан-Вру) — мегалитическое сооружение на территории Ирландии, покрытое белым кварцем, отражающим солнечный свет. Вся конструкция Нью-Грейнджа ориентирована на день зимнего солнцестояния. Считается, что комплекс был возведен около 3500 г. д. н. э. На камнях сохранились алхимические символы и знаки. Внутри находился ритуальный котел.

Калланиш — «город богов», находится на острове Левис возле северо-западного побережья Шотландии. Это один из самых важных и загадочных ритуальных центров древности. В Калланише сохранились композиции, составленные из огромных стоячих каменных глыб в форме креста в круге. Одна из осей комплекса ориентирована на восход и закат в дни весеннего и осеннего равноденствий. Приблизительное время строительства города — 3000 г. до н. э.

Аббатство Гластонбери расположено в графстве Корнуолл на юго-западе Англии. Первая церковь была построена в нем еще во втором веке, позже это место стало самым большим аббатством на территории Англии. По легенде, после распятия Иисуса сюда прибыл его дядя Иосиф Аримафейский, богатый купец, и принес с собой чашу Грааль с кровью распятого Христа. На этом месте он выстроил церковь Богородицы, а саму чашу захоронил в недрах холма Тор. Аббатство полностью сгорело в 1184 году, затем было восстановлено Генрихом II, но позже был разрушено его потомком Генрихом VIII, который пытался избавиться от римского влияния на островах.

Български

История и система на алхимичното обучение при келтите

Автор: Глеб Ду

Както е известно, келтската алхимия се е формирала в среда на синтез на множество култури. Така, ние можем да свързваме историята ѝ преимуществено с Британските острови, но в същото време келтската култура може да се смята и за общочовешка, защото е била подложена многократно на трансформации и днес е трудно да се каже кой елемент в нея е изначален и кой не.

Келтите се появяват на територията на Британските острови около IV в. пр. н.е. След смесването им с местните племена възниква нов тип келти. Те строят образователни центрове в съответствие със своето друидо-жреческо разбиране за развитие и като резултат изграждат мощна магическа система, която се корени било във вече съществуващите знания, било в новопридобития опит за достигане на безсмъртие.

Британските келти синтезират знанията на питагорейците, ариите, иберийците, норманите и местните племена, което им помага да създадат стройна система от вярвания, свързани с безсмъртието. Друидите създавали специални центрове за обучение, основни от които станали английският Оксфорд, хълмът Тара в Ирландия и остров Айона, част от Хербидските о-ви на северното крайбрежие на Шотландия. Островът бил подарен от владетеля на келтското кралство Далриада Конал мак Комгал (558-574), за да се основе там манастир на св. Колумба. Така островът се превърнал в база, позволила на християнската църква под ръководството на св. Колумба, св. Айдан Фернски (известен още като Мадок или Мог, основал ок. 635 редица манастири в Англия и Ирландия) и техните последователи да покръстят цяла Северна Британия. Св. Колумба (още Кримтан, Crimthann), заедно с Колм Киле (Colm Cille, 543-615) са водещи фигури в разпространението на християнството от ирландски тип не само на територията на Британските о-ви, но и в една голяма част от Западна Европа. Св. Колумба се смята за праправнук на върховния крал на древна Ирландия Ниял. Водейки аскетичен начин на живот, той бил на първо място келт и макар да служел на Христовото дело, не отричал знанията на келтската алхимия, а напротив – поставил ги в услуга на делото, на което бил посветил своя живот.

Обучението в институтите, създадени от келтите, траело двадесет години и по време на него трябвало да се изучат двадесет хиляди стиха. Образователната им система се състояла от четири степени. Три от тях били свързани с различни нива на усъвършенстване, а една нямала име. Степените се наричали Ир Градфейд в Уелс и Арадах Фион в Ирландия. Друидите се придържали строго към разбирането, че знанията трябва да се усвояват качествено.

Всяка фаза от обучението представлявала определен рисунък, който се фиксирал чрез знак от келтската азбука – огам. Една година съответствала на създаването на един такъв рисунък, което символизирало усвояването на различните изкуства и навици от страна на обучаващия се.

За създател на келтската писменост огам, най-старото писмо в Ирландия, се смята самият Огма – богът на литературата и ораторското изкуство (той носи епитетите Грианайнех, Grianainech – „Слънцеликият“ и Милбел, Milbél – с медена уста). Външно огамичното писмо представлявало надписи върху вертикални каменни стълбове и стени. Знаците-букви се състояли от точки и наклонени чертици. Това изобразяване е част от огамическата писмена система, също известна на валийски (уелски) като Ир Градфейд (Yr Graddfeydd – стъпала) и Арадах Фион (Aradach Fionn – стълбата на Фион на ирландски).

 

От света, който лежи отвъд пределите на времето,

върху времето падат сенки. Благодарение на красотата, по-древна от Земята,

душата може по стълба да се възкачи. Аз се катеря по стълбата на Фион,

напредвам към Свидетеля, от времето по-възрастен.

 

Тези стихове, както се сочи в тях, се отнасят за Стълбата на Фион. Всяко нейно стъпало е представлявало усвоен урок или нов етап от живота, чиято главна цел била непрекъснатото самоусъвършенстване. Подобна серия от уроци можела да се осъществи и във верига от прераждания и именно това разбиране стои в основата на друидическата концепция за преселение на душата. Според някои келтски източници, прераждането представлява движение нагоре и всяко раждане на душата я довежда все по-близо до Истинния Дух. Според други източници, прераждането на човешката душа се осъществява чрез човешкото потомство. Цивилизацията на келтите е най-древната сред европейските матрични култури, т.е. онези култури, които формирали всички институти, необходими за развитие: религиозни, социални, образователни и финансови.

Понякога човек има усещането, че една от задачите на келтската алхимия била да улови и задържи дадена сила (за това косвено свидетелства, например, ритуалът по хващане на ябълки). Важно място в келтската алхимия има идеята за действието, което се разглежда или като независимо, или като вписано в алгоритъма на набор от други действия. Този принцип бил развит от фианите – особено съсловие келти, владеещи различни дялове на познанието. Фианите отделяли особено внимание на индивидуалното развитие на енергията чрез различни техники на преобразуване, които варирали от обучение във владеене на различни оръжия до приемане на еликсири и отвари. Тази концепция за обучение била методически оформена, за да се постигне развиване на човешките възможности. Процесът на управление на алхимичните трансформации бил свързан със знания, чиито корени водели към други пространства и светове, като например Атлантида. Корените на друидизма, т.е. келтското изкуство на магията, както и институтът на жречеството, традиционно се свързва със западното крайбрежие на Уелс, което, както се смятало, имало връзка с Атлантида. Смята се също, че истинските жречески знания на келтите са им предадени от ферилтите, които създавали жречески центрове. На ферилтите се приписва също изкуството на създаване на леи (дъбови пътища), по които минавали силовите линии на лабиринтите. На върха на хълма Тор в Гластънбъри те създали колело на Слънцето. Всички келтски пръстени се разглеждали като пръстени на слънцето, в това число и Върховният камък, разположен на върха на Тор. Мнозина изследователи са склонни да свързват знанията на вълшебника Мерлин с ферилтите. Ако на тези връзки се гледа през призмата на алхимичните принципи и пропорции, то основания за такива разсъждения безспорно има. Ако пък на тях се гледа от позицията на европейската историческа и антропологическа наука, то трябва да признаем, че за пряка връзка е трудно да се твърди. Имайки предвид обаче, че алхимията е на първо място системно знание, тя често може да се основава на нещо, което само се подразбира, ако в даденото явление са скрити реални знания за трансформация. Принципно алхимията се гради върху три стълба: съзнание, тяло и енергия. И ако тези три „капки“ са налице, значи има алхимичен котел, в който те да се обединят. А следователно налице е и алхимия.

 

Ферилти (келт. Pheryllt) – древни жреци на Атлантида. Съгласно легендата, след изчезването на Атлантида, ферилтите излезли на западния бряг на Уелс и започнали да създават нови знания, които залегнали в основата на келтската алхимия. С ферилтите се свързват мегалитните постройки като Стоунхендж, Силбъри Хил, Гластънбъри, Ню Грейндж, Галаниш и др. По всяка вероятност основният център на ферилтите се намирал в района на Гластънбъри, на мястото, на което днес се извисява хълмът Тор.

Стоунхендж – древно съоръжение, разположено в графство Уилтшир в Южна Англия. Построено е от масивни камъни, които образуват затворен кръг и символизират модела на слънчевата система. Изграждането на Стоунхендж на границата между каменната и бронзовата епоха съвпада по време с разцвета на минойската цивилизация на о. Крит.

В историята на Стоунхендж ясно се открояват няколко етапа на строителство, които са отдалечени един от друг с цели хилядолетия. През най-ранния етап (ок. 3100 г. пр. н.е.) е бил изкопан ров, извън рамките на който се намирал Камъкът на петата, а вътре били разположени по окръжност на равно разстояние един от друг изкопи за жертвоприношения.

По-късно, във вътрешното пространство, оградено от вал, били поставени долеритови каменни блокове в два концентрични кръга. Тези камъни достигали 8 метра височина и тегло от около 50 тона. Учените установили, че те били доставени от Източен Уелс, от разстояние, отдалечено на ок. 380 км от Стоунхендж, защото разположена по-близо каменна кариера просто нямало.

Стоунхендж е изграден във формата на четири големи каменни кръга. Външният кръг е от поставени вертикално стълбове, на върха на всеки от които лежи плоска каменна плоча, съединена с останалите плочи в цялостен кръг. Всеки стълб тежи средно по 25 тона, а плочите – по 700 кг. Във втория кръг има неголеми, разположени поединично камъни-менхири. Третият и четвъртият кръг не са плътно затворени и наподобяват формата на подкова. Те се състоят от групи камъни.

Силбъри Хил е един от най-големите древни хълмове, създавани от човешка ръка. Разположен е в графство Уилтшир в Южна Англия. С помощта на радиовъглероден анализ е установено, че Силбъри Хил е издигнат ок. 2500 г. пр. н.е. Висок е четиридесет метра.

Ню Грейндж (Ши-ан-Вру) е мегалитно съоръжение в Ирландия, покрито с бял кварц, който отразява слънчевата светлина. Цялата конструкция на Ню Грейндж е ориентирана към деня на зимното слънцестоене. Смята се, че комплексът е бил издигнат около 3500 г. пр. н.е. Върху камъните са изобразени алхимични символи и знаци, а във вътрешността на съоръжението се е помещавал ритуален котел.

Каланиш, или „градът на боговете“, се намира на о. Люис до северозападното крайбрежие на Шотландия. Това е един от най-важните и в същото време – най-загадъчни ритуални центрове на древността. В Каланиш са съхранени композиции от огромни изправени каменни блокове във формата на кръст, обрамчен от кръг. Една от осите на комплекса е ориентирана към изгрева и залеза на слънцето в дните на пролетното и есенното слънцестоене. Смята се, че обектът е построен около 3000 г. пр. н.е.

Абатство Гластънбъри е разположено в графство Корнуол в Югозападна Англия. Първата църква в него била издигната още през втори век от н.е., а по-късно мястото се превърнало в най-голямото абатство на територията на Англия. Съгласно легендата, след разпъването на Иисус Христос на кръста, тук пристигнал неговият чичо Йосиф Ариматейски, богат търговец, който пренесъл със себе си чашата – свети Граал, пълна с кръвта на разпънатия Христос. Тук той издигнал църква на Богородица, а самата чаша заровил в недрата на хълма Тор. Абатството било напълно изгорено през 1184 г. и възстановено от Хенри II, но по-късно било разрушено отново от неговия потомък Хенри VIII, който се опитвал да се избави от влиянието на римокатолическата църква на Острова.

Другие программы

Новости проекта The Perfect One